Толкова ли е странно познанството ми с този госпожа, че учуди дори Колегата Стефан; тази жена е много красива, категоричен беше той, след като ме видя да разговарям с нея, а след разговора го оставих няколко минути да се наслаждава на собствената си преценка. Тогава го осведомих, че е председателка на кварталната организация на БСП и той изпадна в недоумение, равно почти на шок. Така може би трябва да гледаме едни на други, но освен че сме политически противници, ние сме и противоположни полови индивиди. Това беше от наша страна.
От противоположната страна нещата стоят още по-странно.
- Моите другарки и другари не говорят нищо лошо за теб – няколко пъти, в
различно време, ми казваше моята позната тези думи, като че ли се опитваше да успокои
мен, а тях да оправдае.
Аз никога не съм съм се съмнявал в
тяхната антипатия. Малко е да се каже, че не съм се съмнявал; бях
сигурен в това. Не разговарях с тях, не ги поздравявах, не отговарях на
поздравите им, дори не ги знам кои точно са те, но с председателката им бяхме
добри познати, бих казал дори; много добри познати.
- Не говорят нищо лошо за мен, но все пак нещо говорят - реших да изясня
този въпрос веднаж за винаги - кажи ми какво говорят?
Отговорът беше почти
абсурден; не говорели, ами въпроси задавали:
- Питат ме: "За
какво си говорите с него?”
Ето, това искали да знаят нейните съпартийки и съпартийци; за какво си
говорим! Отговарям им директно:
- За всичко друго,
но не и за политика.
А сега спете спокойно другарки и другари. За каквото и да си говорим с
Вашата председателка, това не е ваша
работа!
