петък, 1 май 2015 г.

Мишле на шестия етаж


   Ако не бях нарушил правилата, прехвърлил мярката или както и да го кажа, все едно, нямаше да знам това, което сега знам; пенсионерките от моя квартал са жестоки същества!
  Не съм престъпил закона; просто си позволих на вечеря да си налея още една чаша червено вино, после още една и като че ли нещата бяха предварително програмирани.
  Тъкмо бях отпил първата глътка от третата чаша, погледнах към пода и какво да видя; едно мишленце, голямо колкото палец ме гледаше в очите. Неволно възкликнах;  самотните хора рядко имат посещения:
  - Кой си ти, бе? - и станах прав.
  Може би горкото мишле за пръв път виждаше толкова близо до себе си човек в пълния му ръст, така се изплаши, малките му като точици очички примигваха, но инстинктът за самосъхранение му подсказа правилния ход. По най-бързият начин се завря под мивката и ме остави в недоумение; как тези малки животинчета се покатерват чак на шестия етаж, защото това не е първия случай, какво търси точно в моя апартамент? Може би приятел търси, а аз не знаех как да го посрещна това неканено гостенче. След третата чаша реших да му попeя. Песни много, но тогава бях в ерата на Ганкината песен и започнах с нея:
                           Изсуши ме, Гане умори ме,
                           направи ме, Гане суха вейка!
                            Ганке, мо-о-о-о....!
  Колко песни му изпях не помня, не знам и дали те му харесаха, но последвалите    събития изместиха тези естетически и интелигентски заблуди на заден план; на следващия ден се оказа, че са прегризани и двата проводника на LAN кабела и нямам връзка с Интернет. Така става, когато пееш песни на госта си, но не се сещаш да го нагостиш. Кабелите са любимия десерт на мишките.
  Професионално бях готов за такава повреда, едно елементарно запояване с поялника на два проводника, но на следващия нощ мишлето беше изгризало четири сантиметра от кабела; кой ще повярва на думи, но ако покажа направената снимка, това вече е друго нещо! Моят приятел Румен ми повярва без снимка, но аз бях длъжен да му я изпратя. Ще я изпратя и на всеки, който иска да я види.
  За да уловиш мишле трябват три неща; капан за мишки, примамка и естествено живо мишле. За капан се отправих към къщата на Ганка в другия край на града, за примамка купих храна за декоративни рибки, заредих системата и към 22 часа вечерта капанът хлопна; мишленцето беше хванато.
  На другия ден, когато слязох с капана в ръце, насядалите по пейките около масата пред входа на блока, в който живея, все госпожи от „голямото дубрутру”, което значи, че са от съседни блокове и мястото им съвсем не е пред нашия вход, като видяха мишлето веднага започнаха да ме поучават; една изсъска:”Убий го!”, друга рече:”Удави го в кофа с вода!”, трета:”Смачкай го!” Само на кол да го набуча не ме посъветваха, нито пък на кръст да го разпъна. Казах им, че ще го пусна да си ходи по-живо, по-здраво. Не! То щяло да влезе в техния блок!  Не!!! Моето „НЕ!!!” е по-силно! Пуснах го!!!
   Как да го убия, та преди две нощи аз песни му пях!

Последователи