Ако не бях нарушил правилата, прехвърлил мярката или както и да го кажа, все едно, нямаше да знам това, което сега знам; пенсионерките от моя квартал са жестоки същества!
Не съм престъпил закона; просто си позволих на вечеря да си налея още
една чаша червено вино, после още една и като че ли нещата бяха предварително
програмирани.
Тъкмо бях отпил първата глътка от третата чаша, погледнах към пода и
какво да видя; едно мишленце, голямо колкото палец ме гледаше в очите. Неволно
възкликнах; самотните хора рядко имат
посещения:
- Кой си ти, бе? - и
станах прав.
Може би горкото мишле за пръв път виждаше толкова близо до себе си човек
в пълния му ръст, така се изплаши, малките му като точици очички примигваха, но
инстинктът за самосъхранение му подсказа правилния ход. По най-бързият начин се
завря под мивката и ме остави в недоумение; как тези малки животинчета се покатерват
чак на шестия етаж, защото това не е първия случай, какво търси точно в моя
апартамент? Може би приятел търси, а аз не знаех как да го посрещна това
неканено гостенче. След третата чаша реших да му попeя. Песни много, но тогава бях в ерата
на Ганкината песен и започнах с нея:
Изсуши ме, Гане умори
ме,
направи ме, Гане суха
вейка!
Ганке, мо-о-о-о....!
Колко песни му изпях не помня, не знам и дали те му харесаха, но
последвалите събития изместиха тези
естетически и интелигентски заблуди на заден план; на следващия ден се оказа,
че са прегризани и двата проводника на LAN кабела и нямам връзка с Интернет.
Така става, когато пееш песни на госта си, но не се сещаш да го нагостиш. Кабелите
са любимия десерт на мишките.
Професионално бях готов за такава повреда, едно елементарно запояване с
поялника на два проводника, но на следващия нощ мишлето беше изгризало четири
сантиметра от кабела; кой ще повярва на думи, но ако покажа направената снимка,
това вече е друго нещо! Моят приятел Румен ми повярва без снимка, но аз бях
длъжен да му я изпратя. Ще я изпратя и на всеки, който иска да я види.
За да уловиш мишле трябват три неща; капан за мишки, примамка и
естествено живо мишле. За капан се отправих към къщата на Ганка в другия край
на града, за примамка купих храна за декоративни рибки, заредих системата и към
22 часа вечерта капанът хлопна; мишленцето беше хванато.
На другия ден, когато слязох с капана в ръце, насядалите по пейките
около масата пред входа на блока, в който живея, все госпожи от „голямото
дубрутру”, което значи, че са от съседни блокове и мястото им съвсем не е пред
нашия вход, като видяха мишлето веднага започнаха да ме поучават; една изсъска:”Убий
го!”, друга рече:”Удави го в кофа с вода!”, трета:”Смачкай го!” Само на кол да
го набуча не ме посъветваха, нито пък на кръст да го разпъна. Казах им, че ще
го пусна да си ходи по-живо, по-здраво. Не! То щяло да влезе в техния блок! Не!!! Моето „НЕ!!!” е по-силно! Пуснах го!!!
Как да го убия, та преди две нощи аз песни му
пях!
