събота, 2 май 2015 г.

Името на мама - Урокът!


 
   Слушах  разговорите,  които  се  водеха  от  моите  съседки,  насядали  по  скамейките  около желязната маса пред входа на блока ни; все вечните оплаквания от болести, от малките пенсии и безсънието. Отдавна  ми се искаше да чуя нещо нечувано около тази маса и днес то се случи.
  Бисито имаше гостенка от Пловдив, бившата и сватя беше дошла да се видят и тя за кратко време смени темата на разговора.
  Измами ли я! Обадил се неин познат от Калофер, помолил я да купи ваучър от 50 лева, да го отвори и продиктува цифрите на някакъв непознат телефонен номер. Направила каквото трябва; така се прави, приятел е това, не какво да е! Когато се срещнали след време, той отрекъл да се е обаждал и едва тогава жената разбрала, че измамена. То не става веднага ясно!
  Тук не се сдържах и се намесих в разговора:
  - Как се оставихте да ви излъжат, била сте главна счетоводителка?
  Жената ми изнесе лекция, която аз тогава не разбрах, а в последствие се оказа, че всъщност това е урок:
  - Господине, тези хора са професионалисти, не ги подценявайте!
  Ако има нещо, което никога не съм подценявал, това е професионализма. В моето битие винаги съм смятал професионализма за висш творчески стадий; много добро обучение плюс талант!
  Всичко било отработено до подробности; диалектния говор, интонацията на гласа, дори паузите между отделните думи. Бих го нарекъл превъзходно свършена работа, ако не ставаше въпрос за престъпление.

Последователи