Слушах разговорите, които се водеха от моите съседки, насядали по скамейките около желязната маса пред входа на блока ни; все вечните оплаквания от болести, от малките пенсии и безсънието. Отдавна ми се искаше да чуя нещо нечувано около тази маса и днес то се случи.
Бисито имаше гостенка от Пловдив, бившата и сватя беше дошла да се видят
и тя за кратко време смени темата на
разговора.
Измами ли я! Обадил се неин познат от Калофер, помолил я да купи ваучър
от 50 лева, да го отвори и продиктува цифрите на някакъв непознат телефонен
номер. Направила каквото трябва; така се прави, приятел е това, не какво да е!
Когато се срещнали след време, той отрекъл да се е обаждал и едва тогава жената
разбрала, че измамена. То не става
веднага ясно!
Тук не се сдържах и
се намесих в разговора:
- Как се оставихте
да ви излъжат, била сте главна счетоводителка?
Жената ми изнесе лекция, която аз тогава не разбрах, а в последствие се
оказа, че всъщност това е урок:
- Господине, тези
хора са професионалисти, не ги подценявайте!
Ако има нещо, което никога не съм подценявал, това е професионализма. В
моето битие винаги съм смятал професионализма за висш творчески стадий; много
добро обучение плюс талант!
Всичко било отработено до подробности; диалектния говор, интонацията на
гласа, дори паузите между отделните думи. Бих го нарекъл превъзходно свършена
работа, ако не ставаше въпрос за престъпление.
