четвъртък, 10 януари 2013 г.

ДИВИ КРУШИ - Името на вожда


     Спомен
     В един късен следобед, навън вече се смрачаваше, а едната от сестрите ми все още не си беше дошла от училище. Майка ми се притесни, рече ми: " Наш'Пена още не си е дошла" и  поръча да отида да я търся.
    Това е привилегия и задължение на най-големия от синовете; овца ако се загуби, брат някой или сестра закъснее, търся ги по един и същ начин; питам де когото срещна.
    По улиците никой не беше я виждал, затова се запътих към училището. Заварих я в класната стая сама, повтаря в несвяст някаква дума:"Ле-лин, Ле-лин, Ле-лин". Когато я попитах защо не си идва, тя проплака: "Ох, бате, наказана съм!"
    Изпитала даскалицата сестра ми, урокът им бил за Ленин, тя го разказала, но не могла да изрече името правилно; викала му Лелин, затова била наказана, докато не се научи да го казва както трябва, да не си тръгва.
    Тук за пръв път в живота си превиших правата; отмених наказание, което не бях наложил, рекох и: "Хайде да си тръгваме, ще го учим по пътя"!
    Не само, че не го научихме по пътя, дори ми се струва, че и до ден днешен тя все още не може да го изговаря правилно, но сега  кого ли го интересува това име и личността, която се е криела зад него!
    Никого, предполагам!!!

Последователи