четвъртък, 10 януари 2013 г.

ДИВИ КРУШИ - Капанът на Боршуков


    Спомен
    Не знам какво е да си първокласник сега, знам какво беше по мое време. Учителят ни се казваше Боршуков, въздрастен мъж от Карнобат, в селото живееха на квартира заедно с жена си, също учителка, съответно с име Боршукова.
    Той си имаше две особенни пособия; показалка от пърлен дрян, дълга около метър, дебела около сантиметър и един капан за думи, изрязана дупка в средата на бял лист във формата на правоъгълник с височина малко по-голяма от буквите и дължина съответно по-дълга от думите. Тези две пособия работеха в екип  и влизаха в действие само когато... не си знаеш урока.
    Някои от моите съученици все още не се бяха научили да четат, та затова заучаваха уроците на изуст, с чужда помощ, разбира се и когато ги изпитваше  да четат, те сочеха с показалец думите в буквара, но не четяха, а декламираха. И слепец щеше да им разгадае приструвките, а камо ли старият и достолепен на външен вид Боршуков.Тук влизаше в действие първото пособие.
    Постави капанът върху някоя дума и рече: "Прочети ми!" Който може, прочита, който не може - мълчи. Тогава пристигаше втория член на екипа. "Подай си ръцете с дланите нагоре!" рече Боршука, както го наричахме помежду си, прасне ти една дрянова пръчка по дланите, ти обърнеш ръцете, прас и по кокалчетата на пръстите. И така, докато ти почервенеят ръцете и отдолу, и от  отгоре.
    Най-лошото беше, че и на баща си не можеш да се оплачеш. По него време доверието в учителите беше много голямо и доста сляпо. Смяташе се, че щом учителят те е бил с пръчка, значи си заслужил да бъдеш бит и ако баща ти разбере, тогава можеш да отнесеш от него и няколко шамара.
    Не е справедливо, нали?
    Ами-и, оплачи се на арменския поп, ако го знаеш къде живее! 

Последователи