четвъртък, 10 януари 2013 г.

ДИВИ КРУШИ - Тест за смелост


      Спомен
     Играехме си с двама мои приятели около строящото се ново училище в селото ни, като внимавахме да не стъпим с босите си крака в някое гнездо на  бабини зъби и в един момент виждаме тайфата на селските нехранимайковци, идват към нас заедно с Минчо Дундука.
    Минчо беше три-четири години по-малък от мен, корав като младо биче, биеше се с децата, но най-често свадите завършваха без бой. По-големите от нас момчета го използваха да ни "взема страха" по нашата селска терминология. Днес явно беше дошъл моят ред, защото щом спряха пред нас, най-големият нехранимайко попита:
  - Минчо, този можеш ли да го биеш?
  - Мога - рече Минчо.
    Ако бях премълчал, може би с това щеше да завърши сплашването, но не исках да се призная толкова лесно за победен и попитах предизвикателно, почти презрително:
  - Ти ли, бе?
   Подстрекателите  само това чакаха. Подадоха му една тънка шибалка, аз пък взех една тежка дървена летва от близкия строеж, стоим един срещу друг, всеки чака другия да започне пръв. Дълго се гледахме мълчаливо, докато големите му дадоха акъл:
  - Удари му една шибалка по босите крака!
   Аз пък го предупредих много сериозно:
  - Минчо, щ'и изгърмя една дъска!
   (Щ'и е съкратено по нашенски от "ще ти", Минчо ме разбра, обяснявам го на вас). Пробва се с лек удар по глезените ми, аз надигнах дъската и той отстъпи на мястото си. Онези пак го насъскват:
 - Удари го, Минчо, този е страхлив!
   Битуваше по това време в селото призумцията, че щом не се биеш с децата, значи си страхлив. При другите може да е било така, но не и при мен. Пак го предупредих:
  - Минчо, щ'и изгърмя една дъска!
   Този път изглежда не ми повярва, шибна ме доста силно по краката, летвата изсвистя във въздуха и за зла участ се стовари директно върху главата му. Минчо се просна на земята, изпъна дарнаците (ноктите) и заприритва като заклано пиле. Всички се спуснаха да видят какво му е, в суматохата аз избягах и се прибрах с разтуптяно сърце направо у дома. Признавам си, бях изплашен, не исках така да стане. Стоя на тръни, чакам двамата си приятели да дойдат и ми кажат какво е станало с Минчо, но вместо тях пристигнаха нехранимайковците, спряха на пътната врата и се надпреварват пак да ме плашат:
  - Ела! Викат те в общината! Минчо умря!
   Аз пък ги плаша с друго:
  - Махайте се, ши пусна кучетата!
   Злите кучета на село ги държаха завързани на синджир, а за злите хора каишка няма дори. Няма и да има!!!
    Минчо не умря! Умря само мерака да ми "взема страха", защото аз го бях изпреварил!

 Коментар
    Словосъчетанието "селски нехранимайковци" е събирателен образ на всички момчетии, по-големи от мен с по три и повече години. Не влагам никакви лоши чувства в тези две думи, правя го, за да не се налага всеки път да им изброявам имената, заедно със странните им прякори. А ако взема да обяснявам и отде са ги получили, това би отнело твърде много време и би заело твърде много място, още повече, че прякорите в това наше село са някакси двупосочни; дали ще кажем Минчо Дундука или Дундука Минчо, става въпрос все за един и същ нехранимайко!

Последователи