Колето от Бургас, братовчед на Колегата
Стефан, днес идваше в Сливен и това беше основателен повод да се съберем и
почерпим.
Сутринта на въпросния ден, четирима мъже,
пенсионери, седнахме в едно от долнопробните заведения от северната страна на
зеленчуковия пазар, където всичко е на самообслужване, да пием по едно шуменско
пиво, аз обаче се отказах от традиционното в такива случаи кюфте, няма да кажа
по каква причина. Това е прецидент в досегашния ми живот; от какво ли не съм се
отказвал, но от кюфте - никога досега!
Това създаде извeстно объркване; причини
неприятности на едно младо момиче, наскоро назначено да помага. Най-малко съм
искал да стане така, но влюбената самодива, която ме преследваше в младите ми
години отново ме споходи или аз просто изпълних заканата си да и отида на
гости.
Колегата Стефан донесе четири бири,
кюфтетата щели да дойдат по-късно; били на скарата. Пием си бирите на малки
глътки, нали чакаме мезето. Времето си минаваше неусетно, в подобни случаи ние сме ораторите; Колегата
Стефан и аз!
След половин час
му рекох:
- Иди виж какво стана
с кюфтетата. Да не са станали на въглени.
Върна се с празни ръце. Момичето се
объркало. И как няма да се обърка; колко пъти може да се види такава аномалия,
четири бири с три кюфтета. Нормалното е човек да реши логичното три плюс три и
занесло кюфтетата на съседната маса, където бяха седнали трима младежи от
ромски произход и ги дала на тях.
Те доста се учудили, но тя им казала: "Платени са!" Когато грешката беше открита и момичето поиска да платят, те
находчиво отговориха: "Нали каза, че са платени, защо пак да ги
плащаме?" Станаха и си отидоха.
Макар, че стана по моя вина, не се
почувствах виновен и това говореше, че чувството ми за сраведливост доста се е
притъпило, щом не можах да събера смелост и да платя три кюфтета, а оставих
горкото младо момиче да стори това.
Ето, така действаше самодивата от моята
младост, по петите ми вървеше, но днес е било ден и на нов вид Самодива. И тя
не закъсня да се появи.
