Зад гърба ми се чуха стъпки, някой се приближаваше към
масата, спря зад мен и женски глас попита:
- Извинявайте, търся един грък с
черна брада, не сте ли го виждали да минава насам?
- Вярно, бе колега - обърнах се аз към Колегата Стефан, но
понеже става въпрос за брадат грък, мога да го нарека и Стефанаки (звучи
по-гръцко), а в Skype (Скайпа) си е СуперСтефан - отдавна не сме го виждали,
направо се изгуби този грък, бе!
Жената не се смути ни най-малко от подигравката, напротив!
- Аз знам гръцки и му помагам да си търси квартира.
Проверяваме обявите във вестниците и след това ходим да оглеждаме
апартаментите, но щом не сте го виждали, дайте по 50 стотинки.
Какво е това ли?
Глоба!!! Глоба, загдето не сме видели гърка с черната брада "да минава
насам". Ако сами не сте се досетили все още, казвам Ви: "Няма такъв
грък!"
Всички млъкнахме, а
тя се обърна към Стефанакито, виж се, бе, как си облечен, бомбе носиш, приличаш
на директор на голямо предприятие. СуперСтефан, вместо да си бръкне в джоба, се
опитва да сложи пак мен на устата на топа, аз съм бил нейния човек и не знам
какви си други неприлични подмятания , но аз вече бях готов за отмъщение.
Преди две години
ходихме по работа в Карнобат и използвахме случая да потърсим в библиотеката
прословутата, никому ненужна книжчица "Ганчо Хардалов".
Библиотекарката положи големи усилия, докато я намери и ни направи
ксерокс-копия на корицата и страница 42. След като си платих за услугата, Колегата
Стефан се писа много ларж (щедър), да съм и дадял един лев на жената?! Направих
се на разсеян, но той не мирясва, заканва ми се: "Ако ти не и дадеш един
лев, аз ще и дам!" Нямаше как, дадох ЛЕВА!
Припомних му тази случка и му рекох:
- Сега ти дай на момичето един
ЛЕВ!
Яко го притиснах,
смее се, но личи, че е притеснен, даже се изчерви. В такива моменти на
задоволство запявам любима песен:
"Нека да е лято, само да е лято, топло и зелено, като горски
мъх."
На втория куплет
търсачката на "брадати гърци" внезапно запя заедно с мен в правилна
тоналност и с верен текст.
"Да струи тревата, силна, некосена, искам да е лято до последен
дъх."
Едва сега се обърнах
и я погледнах. Пяхме в дует любимата си песен, кой можеше да очаква, че на
такова място, кръчма някаква, душата човешка ще срещне сродница? Признавам,
това много ме впечатли, направо ме стопли! Хванах я за ръката, а тя ме попита:
- Вие, господине, артист ли сте?
Тук послъгах малко.
- Аз съм принц по рождение и всички богове са мои братя - а
за да не изглежда родът ми прекалено голям, обаче, допълних многозначително -
но богините не са ми сестри!
- Не съм артист - пак послъгах - писател съм и един ден аз
тебе ще те опиша, ти много ми хареса!
Извадих от джоба си един ЛЕВ и го подадох:
- Вземи, давам 50 стотинки и
заради този господин с бомбето!
Тя си замина и
настъпи неловко мълчание. Мълчаха, моите приятели осъдително мълчаха, сякаш не
одобряваха постъпката ми?!
Когато и ние си тръгнахме и останахме насаме с Недялко, за всеки случай
попитах:
- Според теб правилно ли постъпих?
Той отговори твърдо:
- Напълно правилно!
Дано и Вие мислите така.