четвъртък, 29 март 2012 г.

Самодива NOVA


 
  Зад гърба ми се чуха стъпки, някой се приближаваше към масата, спря зад мен и женски глас попита:
- Извинявайте, търся един грък с черна брада, не сте ли го виждали да минава насам?
- Вярно, бе колега - обърнах се аз към Колегата Стефан, но понеже става въпрос за брадат грък, мога да го нарека и Стефанаки (звучи по-гръцко), а в Skype (Скайпа) си е СуперСтефан - отдавна не сме го виждали, направо се изгуби този грък, бе!
  Жената не се смути ни най-малко от подигравката, напротив!
- Аз знам гръцки и му помагам да си търси квартира. Проверяваме обявите във вестниците и след това ходим да оглеждаме апартаментите, но щом не сте го виждали, дайте по 50 стотинки.
  Какво е това ли? Глоба!!! Глоба, загдето не сме видели гърка с черната брада "да минава насам". Ако сами не сте се досетили все още, казвам Ви: "Няма такъв грък!"
  Всички млъкнахме, а тя се обърна към Стефанакито, виж се, бе, как си облечен, бомбе носиш, приличаш на директор на голямо предприятие. СуперСтефан, вместо да си бръкне в джоба, се опитва да сложи пак мен на устата на топа, аз съм бил нейния човек и не знам какви си други неприлични подмятания , но аз вече бях готов за отмъщение.
  Преди две години ходихме по работа в Карнобат и използвахме случая да потърсим в библиотеката прословутата, никому ненужна книжчица "Ганчо Хардалов". Библиотекарката положи големи усилия, докато я намери и ни направи ксерокс-копия на корицата и страница 42. След като си платих за услугата, Колегата Стефан се писа много ларж (щедър), да съм и дадял един лев на жената?! Направих се на разсеян, но той не мирясва, заканва ми се: "Ако ти не и дадеш един лев, аз ще и дам!" Нямаше как, дадох ЛЕВА!
  Припомних му тази случка и му рекох:
- Сега ти дай на момичето един ЛЕВ!
  Яко го притиснах, смее се, но личи, че е притеснен, даже се изчерви. В такива моменти на задоволство запявам любима песен:
  "Нека да е лято, само да е лято, топло и зелено, като горски мъх."
  На втория куплет търсачката на "брадати гърци" внезапно запя заедно с мен в правилна тоналност и с верен текст.
  "Да струи тревата, силна, некосена, искам да е лято до последен дъх."
  Едва сега се обърнах и я погледнах. Пяхме в дует любимата си песен, кой можеше да очаква, че на такова място, кръчма някаква, душата човешка ще срещне сродница? Признавам, това много ме впечатли, направо ме стопли! Хванах я за ръката, а тя ме попита:
- Вие, господине, артист ли сте?
  Тук послъгах малко.
- Аз съм принц по рождение и всички богове са мои братя - а за да не изглежда родът ми прекалено голям, обаче, допълних многозначително - но богините не са ми сестри!
- Не съм артист - пак послъгах - писател съм и един ден аз тебе ще те опиша, ти много ми хареса!
  Извадих от джоба си един ЛЕВ и го подадох:
- Вземи, давам 50 стотинки и заради този господин с бомбето!
  Тя си замина и настъпи неловко мълчание. Мълчаха, моите приятели осъдително мълчаха, сякаш не одобряваха постъпката ми?!
  Когато и ние си тръгнахме и останахме насаме с Недялко, за всеки случай попитах:
- Според теб правилно ли постъпих?
  Той отговори твърдо:
- Напълно правилно!
  Дано и Вие мислите така.
 
  

Последователи