С п о м е н
Когато пристигнахме с Васил,
другия "преместен" в УТР-то в Плевен, всички, от учениците, през
възпитатели и учители, та чак да директора ( той най-вече ), ни гледаха малко особено.
Не беше неприязън, поне засега, по-скоро наблюдават ни под лупа, с любопитство
и недоверие. Пуснаха ни в градски отпуск чак третата неделя от пристигането ни.
Все пак,преместването от едно училище в друго е наказателна мярка и място за
сръдня нямаше, но имаше нещо друго, което не можех да проумея по това време.
Сам ли си търсех белята или тя, като влюбена самодива, винаги е вървяла
невидима по петите ми?!
Излязохме с Васил в града,
вървим по главната улица и търсим къде правят младежките танцови забави;
отдавна не бяхме танцували. Ревнивата самодива, обаче, ни приготвила съвсем
друг танц.
Както си вървяхме, Васил ме
сбута и рече:"Куцуз". Това значи, че е видял поп. И аз го видях, и
той ни видя, даже ни чу какво си казахме. Според суеверието на някой хора, тази
случайна среща носела нещастие и всеки бърза, съвсем по другарски, да го
стовари върху главата на другиго. И Васил се опита да се отърве от проклятието,
като го предаде на мен, но не успя.
Изведнаж шапката изчезна от
главата му. Обърнахме се и зад себе си видяхме попа, настръхнал като грамаден
гарван. Развика се, като че ли сме глухи:
-
Кажете си имената! Кажете си Имената!
Васил го погледна, измери му ръста с поглед и
доста любезно рече:
- Отче
- натърти на думата "отче" - моля ти се, върни ми шапката.
Направо се притесних. Колкото
Васил е по-спокоен и мазен ( любезен ), толково е по-опасен. Попът продължава
да пита за имената ни, вече иска да знае в кое училище учим, че да ни научел
той нас.., не знам на какво си? Не сме в църква, нито в училище, а на улицата.
Тук най-често Васил преподаваше уроците. Сега отправи друга, ултимативна молба:
- Попе, или ми върни шапката, или ще ти взема
килимявката.
При последната дума грабна
килимявката от главата му и си тръгна. С две ръце го дърпам назад и му се моля:
- Василе, дай на човека
килимявката. Пак ли искаш да ни изключат? Моля ти се, дай му я и да се махаме
оттук!
Като видя, че се застъпвам за
него, попът прие ролята ми на посредник. Не пита повече ни за имена, ни за
училище. Подаде ми шапката, аз я нахлузих на коравата глава Василева и вече не
му се моля, ами направо го заплашвам:
- Дай му я, Василе! Казвам ти, дай му я!
Послуша ме. Тръшна килимявката в
краката на попа, той я поизбърса с ръкава на расото и се разделихме
поживо-поздраво.
Разминах се с особен рекорд. Малко остана да бъда изключен от училище
два пъти в продължение на един месец; от Бургас - за сбиване турчин, а от
Плевен - за "танци" със свещеник. Ако това се беше случило, как щях
да се явя пред очите на родителите си, какви отговори щях да давам на въпросите
им.
Ама, че кърмъзъ папаз, само той ми липсваше!
Бива ли да е толкова докачлив!
