вторник, 2 ноември 2010 г.

Клеветата - продължение

    
    К о м е н т а р
    Това е една страница от въпросната книжка и както се вижда от нея, името на дядо ми изобщо не е споменато, от което става ясно, че няма никакво негово лично участие в тези трагични събития. А от друга страна, не можеш да осъдиш някого заради двама души, които сами са сложили край на живота си. Това си е тяхно право на личен избор и се нарича самоубийство.
    Смятах, че с тази публикация името на дядо ми е изчистено от подозрения за каквото и да е било престъпление. Оказа се, обаче, че и през 1957 г. селските партийци продължават да изпращат след мен тази клевета, която така ме разгневи, когато прочетох писмото, което директорът на училището беше дал на баща ми.
    Тези, дето името си не можеха да кажат правилно;"Аз съм партииц, а пък ти не си", беше казал преди години Зелен- Колювия син на баща ми, сега тези зелен-колювчета ни бяха обявили война, безпричинна, конспиративна, античовешка война, защото, освен че сме внуци на кмет, ние сме седем невръстни деца, от които аз съм най-големия.        Последното писмо, за което имаме доказателство, е от най-малката ми сестра. Получило се е пред 1984 г.,когато съпругът и поискал да стане милиционер, но не станал. Причината: "Съпругата ... е внучка на враг на народа". Невероятно!!! Който не е изпитал на гърба си дивата комунистическа отмъстителност на разни селски мекерета, може и да не ми повярва. Изминали са четиридесет години от тези събития, а те още водят класовата си борба. Бащите измряха, наследиха ги децата им и пак пишат, продължават да бълват змийската си отрова: враг! Врагове!
    Търсейки причината за тази тяхна омраза, стигнах до един единствен извод; мразят ни, само защото ние сме се родили внуци на кмет, а те - синове на лумпени и на селски ментарджии. Кажете ми вие, които бихте ме упрекнали за тази моя не много лицеприятна и за мен самия констатация, какво друго обяснение бихте намерили, просто така, за себе си. Аз моето посочих!
     Едни ставаха членове на тази партия  за  да  се вредят за началници, а пък ако не те, поне децата им един ден да управляват. Видяхме им управленческите възможности, за съжаление видяхме и докъде докараха държавата ни. Други се надяваха по този начин по-бързо да се вредят при  покупката на  апартамент или друга  някаква облага. Трети, те са с "най-възвишени" подбуди; като ги хванат да крадат, няма да ги вкарат в затвора, където им е мястото, ами ще им наложат по-тежкото наказание "изключване от партията". Каква жестокост! Да изключат човека от любимата му партия само защото крадял. Спокойно-о-о!!! Няма такъв случай!
    Тази явна аморалност те наричаха комунистически морал и се гордееха с него; нямаше с какво друго да се похвалят, но този фалшив морал им служеше като непробиваема защитна броня. В нея те бяха недосигаеми.
    И накрая няма да подмина с мълчание самоубийството на тези две млади момчета. Наричали са ги шумкари, после станаха партизани, по сегашната терминология биха ги нарекли терористи,но аз няма да използвам тези думи;за мен са двама селски наивници, повярвали във фалшивите идеи на една терористична партия, изповядваща престъпна идеология.

Последователи