четвъртък, 22 април 2010 г.

Благодаря за посрещането!

    С п о м е н
    Едва ли има човек, независимо дали е млад, средна въздраст или стар, който ще се зарадва на посрещането, когато дойде от селото си в големия град и още не слязал от влака, ще се намери някой градски нехранимайко да извика подире му за добре дошъл: "Е-ей, Рогач! Рогач! "Как ни разпознаваха ли? Не че те имаха някакъв своеобразен инстинкт; просто ние си личахме от километър разстояние.
    Такова беше и моето тържествено посрещане в дълечната 1956 г., когато за пръв път пристигнах в Сливен. Това беше демонстрация на превъзходство на родените в града хаймани над тези, които са се родили на село. Такава беше мярната единица тогава, бяхме разделени на две категории, едната сме ние, дошлите от селата и другата, родените в града, наричащи себе си кореняк сливналий. Това им беше най-голямото, а понякога и единственото качество, да са кореняци някакви!?
    Така се появи едно явление, нека го наречем гражданеене; всеки искаше да го мислят за гражданин, правеха опити да скрият селския си произход, някои дори се срамуваха от него. Тук е мястото да ги попитам, макар и с голямо закъснение: "Поради що се срамиш, бе будала, да се наречеш селянин?"
    Не бяха съвсем сигурни хората по това време кое е по-лошо, да си признаеш, че си от село или да си градски нехранимайко и затова вземаха компромисното решение да изглеждат като граждани в облеклото и държанието си и да си останат селяни в душите.
    Имаше, обаче една друга порода, тайни ли да ги нарека, нелегални ли, законспирирани ли, не знам, но много от тях и до ден-днешен не искат да признаят, че са родени на село и приемат това напомняне като някаква обида.
    Своя избор аз направих, едва когато се запознах с първите си съученици от града и момчетата от квартала, в който живеех.
    А на градските хаймани ще кажа:"Благодаря за посрещането!" Все пак те отбелязаха моето тържествено пристигане в техния град, макар и по не много ласкателен за мен начин.

Последователи