сряда, 17 март 2010 г.

Върбовият шах

    С п о м е н
    По странен начин се появи тази игра в моя живот. Съседът ми Никола се завърна в село за лятната ваканция, учеше вече в Карнобат, а аз бях едва в пети клас и един ден ми рече:
 - Хайде да играем на шах.
    Това ми прозвуча като гръм от ясно небе; нито шах имаме, нито умея да играя тази игра. Питам го:
 - Как ще играем, нямаме шах? - премълчавам, че не умея да играя.
 - Ще си направим, от това по-лесно няма - рече Никола и накратко ми обясни как се прави шах.
    И аз ще ви обясня. Прави се от дърво, трябва ти само остър нож! Върби край реката колкото искаш, набързо събрахме материала и започнахме да дялкаме шахматните фигури. След като ги изработихме, боядисахме черните фигури със синьо мастило поради липса на друго, разчертахме квадратите върху картон и играта започна. Така решихме проблема, защото и без това друго решение нямаше.
    Това не беше последния шах, който изработих. След години при други обстоятелства сам измайсторих фигурите, но сега те бяха далеч по-красиви и боядисани вече с черно мастило.

Последователи