С п о м е н
По странен начин се появи тази игра в моя
живот. Съседът ми Никола се завърна в село за лятната ваканция, учеше вече в
Карнобат, а аз бях едва в пети клас и един ден ми рече:
- Хайде да играем на
шах.
Това ми прозвуча като гръм от ясно небе;
нито шах имаме, нито умея да играя тази игра. Питам го:
- Как ще играем,
нямаме шах? - премълчавам, че не умея да играя.
- Ще си направим, от това по-лесно няма - рече
Никола и накратко ми обясни как се прави шах.
И аз ще ви обясня. Прави се от дърво,
трябва ти само остър нож! Върби край реката колкото искаш, набързо събрахме
материала и започнахме да дялкаме шахматните фигури. След като ги изработихме,
боядисахме черните фигури със синьо мастило поради липса на друго, разчертахме
квадратите върху картон и играта започна. Така решихме проблема, защото и без
това друго решение нямаше.
Това не беше последния шах, който
изработих. След години при други обстоятелства сам измайсторих фигурите, но
сега те бяха далеч по-красиви и боядисани вече с черно мастило.
