С п о м е н
Дали наистина имаше намерение да ми купи
колело или си мечтаеше на глас и до сега не знам. Всяка година минавах с
отличен, но въпреки това, всяко лято баща ми отново ме "мотивираше":
- Ако и тази година
минеш с шест, ще ти купя колело.
Но не ми купуваше; нямаше с какво. Аз не се
и надявах да видя колело, затова една година реших да го изненадам.
- Не ща колело, тате,
искам китара.
Най-напред се опита да ме разубеди, като се
усъмни в моите музикални способности.
- Няма да можеш да се научиш да
свириш.
Наистина в селото
нямаше кой да ми покаже, но аз бях сигурен, че ще се справя по някакъв начин,
но какъв ще е този начин, представа си нямах. Затова скромно казах:
- Една песен да се науча да свиря, тате, стига
ми! Оная, нашата:"Ти ли си мале..." - опитвам се да обърна разговора
на шега.
Сега вече излезе
наяве истинската причина за отказа.
- Не искам да ставаш
като Куню Циганина.
Тоя Куню имаше цигулка. Привечер, когато
времето беше топло, с часове свиреше, седнал пред къщичката си, а ние, децата
от селото, залегнали в тревата около двора му, слушахме в захлас. Той беше
радиото, той беше телевизора, Куню беше всичко! Много хубаво свиреше, но не
работеше; застане пред портите на някой двор, стърже струните, мелодиите се
нижат, докато стопанката на къщата не излезе и му даде нещо за ядене. Затова
баща ми не искаше да чува, че искам китара. Никой не разбираше, а камо ли да
оцени артистичността на изпълнителя, само просията виждаха и голотията
циганска; другото беше невидимо за селските очи.
Въпреки отказа на баща ми, китара ще имам.
Това ще е първото нещо, което щях да си купя, от първата си заплата, която щях
да получа, когато порасна и започна да работя. Това не беше закана; беше
първото самостоятелно решение, което взех за бъдещето си.
