сряда, 17 март 2010 г.

Колело

    С п о м е н
    Дали наистина имаше намерение да ми купи колело или си мечтаеше на глас и до сега не знам. Всяка година минавах с отличен, но въпреки това, всяко лято баща ми отново ме "мотивираше":
  - Ако и тази година минеш с шест, ще ти купя колело.
    Но не ми купуваше; нямаше с какво. Аз не се и надявах да видя колело, затова една година реших да го изненадам.
 - Не ща колело, тате, искам китара.
    Най-напред се опита да ме разубеди, като се усъмни в моите музикални способности.
- Няма да можеш да се научиш да свириш.
   Наистина в селото нямаше кой да ми покаже, но аз бях сигурен, че ще се справя по някакъв начин, но какъв ще е този начин, представа си нямах. Затова скромно казах:
 - Една песен да се науча да свиря, тате, стига ми! Оная, нашата:"Ти ли си мале..." - опитвам се да обърна разговора на шега.
    Сега вече излезе наяве истинската причина за отказа.
 - Не искам да ставаш като Куню Циганина.
    Тоя Куню имаше цигулка. Привечер, когато времето беше топло, с часове свиреше, седнал пред къщичката си, а ние, децата от селото, залегнали в тревата около двора му, слушахме в захлас. Той беше радиото, той беше телевизора, Куню беше всичко! Много хубаво свиреше, но не работеше; застане пред портите на някой двор, стърже струните, мелодиите се нижат, докато стопанката на къщата не излезе и му даде нещо за ядене. Затова баща ми не искаше да чува, че искам китара. Никой не разбираше, а камо ли да оцени артистичността на изпълнителя, само просията виждаха и голотията циганска; другото беше невидимо за селските очи.
    Въпреки отказа на баща ми, китара ще имам. Това ще е първото нещо, което щях да си купя, от първата си заплата, която щях да получа, когато порасна и започна да работя. Това не беше закана; беше първото самостоятелно решение, което взех за бъдещето си.

Последователи