Започвам това описание единствено,
за да изпълня многократните молби на моята обична дъщеря, на която съм
разказвал откъслечни спомени от различни периоди на моя живот. Съгласих се на
това връщане назад, за да имаме спомен за миналото и периспектива за бъдещето.
Ще започна с едно встъпление: влизането на Червената армия в България на
Девети септември 1944 г. е черен ден не само
за моето семейство, не само за целия ни род, но и за цялата ни държава. За някои може да е било празник; за мен не е било и никога няма
да бъде! Само от тази позиция
мога да се връщам в миналото, което остана дълеч назад, но не
толкова дълеч, че да не чувам ехото му.
