вторник, 2 март 2010 г.

Първа мечта

     
     С п о м е н
    Научих се да чета преди да тръгна на училище и още в първо отделение прочетох петдесетината книги, които се съхраняваха в селското читалище. След това дойде ред на весника. Беше областен вестник, единствено него четях, с единствената цел (тафтологията тук и по-нататък е нарочна) да проверя дали пише за нашето село. Рядко го споменаваха, но въпреки това бях много горд и едно силно желание ме изпълваше; исках аз да съм този, който пише и моето име да стои под написаното! Представяте ли си? Във вестника пише за моето родно село, а отдолу, под написаното стои моето име!
    Е, беше преди много-много години, но първата мечта е като първата любов; никога не се забравя!

     Коментар
    Тафтологията тук и по - нататък, пак повтарям, е нарочна! Тъй и не разбрах  защо на всички бърка в очите, ругаят я, сякаш тя сама по себе си не е като всяко нещо в ежедневието ни. На мен ми харесва!!!

Последователи