С п о м е н
Научих
се да чета преди да тръгна на училище и още в първо отделение прочетох
петдесетината книги, които се съхраняваха в селското читалище. След това дойде
ред на весника. Беше областен вестник, единствено него четях, с единствената
цел (тафтологията тук и по-нататък е нарочна) да проверя дали пише за нашето
село. Рядко го споменаваха, но въпреки това бях много горд и едно силно желание
ме изпълваше; исках аз да съм този, който пише и моето име да стои под
написаното! Представяте ли си? Във вестника пише за моето родно село, а отдолу,
под написаното стои моето име!
Е, беше преди много-много години, но
първата мечта е като първата любов; никога не се забравя!
Коментар
Тафтологията тук и по - нататък, пак
повтарям, е нарочна! Тъй и не разбрах
защо на всички бърка в очите, ругаят я, сякаш тя сама по себе си не е
като всяко нещо в ежедневието ни. На мен ми харесва!!!
