За да не си мислите, че сам съм се нарекъл, прекръстил, преименовал от
Марков на Супермарков, за да няма и за напред никакви съмнения или пък
обидни намеци по този въпрос, ще разкажа как се случи.
По времето на куфарната търговия, когато започнах частен бизнес с дрехи
и китайските стоки правеха първите стъпки на нашествието си в България, имаше
два проблема.
Единият беше, че търговците на едро бяха предимно араби или китайци,
които отскоро бяха в страната ни и не знаеха все още добре български, но
изумително бързо го научиха, а другият беше нашето незнание на техния език,
а още по-малко знаехме какво
правим; все под страх да не сбъркаме в нещо при разговорите с тях, да не купим
скъпо непродаваема стока, защото бяхме отскоро в занаята и още не знаехме какво
и как да кажем или пък купим. Та кой беше виждал дотогава толкова
разнообразна стока, събрана на едно място. В същото време гледахме с подозрение
на всеки, с когото имахме вземане-даване, страх ни беше да не ни измамят.
Имаше само едно нещо, в което нямах никакво съмнение; когато влизах в
магазин на едро, още от вратата казвах доста авторитетно:"Добър ден!"
И така, веднъж в седмицата отивах в София, влизах в магазини и магазинчета
около Женския пазар, десетки пъти на ден казвах "добър ден",
"добър ден" ..., но един прекрасен ден, останах без "добър
ден".
При един арабин, от когото често пазарувах, още щом влязох в магазина, всичките му работници, също араби, станаха
прави, поклониха се и казаха хорово: "Добър ден!" Бях много
изненадан; това беше моята реплика, в един момент си помислих дори дали това не
е някакъв нов вид подигравка, за която още не съм чувал, но хората бяха усмихнати,
усмихнах се и аз, казах си обичайния поздрав и се насочих към новата им стока.
Много ми харесаха едни детски летни коплекти, попитах за цената на едро и
когато ми я казаха,
неволно промърморих:
- Хубави са, но са много скъпи!
Отговориха ми:
- Скъпи са, защото са маркови!
Тук пък аз казах с лека горчивина в гласа и някаква неосъзната
носталгия:
- И аз съм Марков, ама файда
йок!
Понеже са мюсюлмани, пробутах им две турски думи, които значат
"полза няма". Собственикът на магазина се изправи, пусна дрехата,
които държеше в ръцете си и рече усмихнат:
- Господине, Вие не сте марков.
Вие сте супермарков!
Е, знаех си, че не съм кой да е,
но чак дотам! И попитах заинтригувано:
- Защо бе, господине?
Отговорът беше гръмогласен:
- Вие сте единственият българин,
който поздравява, когато влезе в магазина!
Чухте ли; единственият българин! Хареса ми оценката, която ми присъди с
лека ръка арабина, дори много ми хареса и когато дойде време да търся никнейм
за Скайпа си, реших да се покажа с името Supermarkov!
