Разговорът стана непренудено в магазина на "Екоасорти". Бивша
колежка, с която отдавна не се бяхме виждали, купи три хляба. Попитах я:
- Гости ли очакваш?
Какво ли ме интересуваше, но афинитетът ми към екзотичните
"птици" пак ме подтикна към
ръба на пропастта, в която отдавна очаквах да падна и все не падах. Оперението
няма нищо общо с вътрешното съдържание; хлябът бил за кучето, та кой кани току-така
гости в тези трудни времена!
- Куче ли имаш? - попитах с неодобрителен тон, какъвто ми е навикът.
Отговорът беше обявяване на война:
- Че то е по-умно от
тебе, бе! - ни в клин, ни в ръкав изтърси екзотичната "птица".
Е, допускам, че може да има и от мен по-умни мъже, но не и това куче. То
е по-умно само и единствено от чорбаджийката си.
Екзотична госпожо, обадете ми се някоя вечер, когато съпругът Ви трайно
отсъства от града и Вие сте
сам-самичка в апартамента, да дойда на
гости и си поговоря с Вашето умно куче.
С нетърпение очаквам
телефонното обаждане и онзи сладък „разговор”…!
