- Не
мога да отговоря на чувствата ти. - не очаквах това да бъдат първите и думи след двегодишното мълчание!
- Вече не става
въпрос за чувства.
Чувствата са голяма заплаха за плахите, предизвикателство за самоуверените
и опасно оръжие в ръцете на коварните жени. И мъже!
- А за какво става въпрос? - все още бях под подозрение, но интерес все пак
беше проявен.
- За приятелство - стигнахме до нейната
концепция за отношенията между мъж и жена, по волята на съдбата останали сами в
живота.
За нея приятелството, както тя тогава го разбираше, си беше само едно
скромно, кротко и безлично познанство, което служеше да препречи пътя към каквато
и да е интимност, дори най-елементарната
такава, като пиенето на кафе на публично място. Вземаха се специални мерки за
дискретност, за да не би някоя съседка да ни види заедно, после щели да ни
одумват. Ужас!!!
Да
ни видят или да не ни видят, това беше въпросът на въпросите!!! Как ми се иска
случилото се да не се беше случвало, но то се случи, отрови
две години от живота и на двама ни, колкото и невероятно да изглежда това сега
и още дълго ще усещаме този горчив привкус, заради обидите, които си нанесохме
в момент, когато и двамата имахме нужда от балсам за душите. Не сме си врагове
на самите себе си, но в определени моменти не сме си и доброжелатели, щом
допускаме между нас да застане ледена студенина, да не кажа дори и омраза.
