събота, 15 март 2014 г.

Котенца мои ...!

   След като съм се произнесъл по въпроса за кучкарките и мечкадарите, време е да се  каже нещо и за котките. Не съм ги забравил; при обсъждането на тяхното бъдеще обаче възникна проблем с ...
  Когато си пием кафета само тримата, не възникват конфликтни ситуации, но щом сме  четиримата, говори се само за котките на Ема; за храната им, килограмите им, козината им, дори болестите им се обсъждат, неизменно се изтъква тяхната умност (има ли такава дума?!), без да са подлагани на тест за интелигентност, но върхът на всичко беше ...
  Чуйте сами:  
  - Ако имам пари, ще построя приют за котки - замечтано каза Ема.
  Не приют за деца без родители, не приют за стари хора, не за зависими от алкохола и наркотици, а приют за много по-важни същества; котки и котараци!
  Надя гледаше окуражително, Недялко може би си мислеше за моята закана да им вържа тенекия на опашките и да ги натиря и се усмихваше доволно, но аз в момента бях на съвсем друго мнение от преди; различно или противоположно, не мога да кажа със сигурност, затова ще продължа диалога:
  - Ако аз имам пари, до приюта ще построя крематориум!!!
  Вероятно и вие си го помислихте...! Ема веднага ме заплаши; щяла много да ме намрази, защото съм мразел котките и съм искал да ги горя живи.
  Подозрението, че искам да построя крематориум за котки с такава сатанинска цел е кръвна обида, каквато досега никой не ми е нанасял ; а аз го казах от съвсем хуманни съображения; може ли котка, която доизживява живота си в първокласен приют, след кончината и да бъде хваната за опашката и захвърлена до кофите за смет.
  Съвсем друго ще бъде всеки притежател на любима котка да си има в къщи малка кутийка с праха на скъпата покойница и да разказва на поколението си, а то да разказва на следващите им поколения колко умна котка са имали техните предци.
  Ето, това имах в предвид, но бях криво разбран, котенца мои!!!

Последователи