събота, 1 март 2014 г.

Поздрави на Тинчето

   Радостен е човек, когато е изпълнил приятелска поръка и бърза да покаже колко е коректен, толкова коректен понякога, че може да ти призлее...
   Тръгнах на обичайната си всекидневна следобедна разходка и когато минавах покрай кварталното магазинче, пред което се събират мъже и жени на приказки, а понякога си пийват и бира без надценка, към мен притича Николай, асансьорния техник и още отдалеч се опита да ме зарадва:
   - Предадох ти поздравите!
   - Какви поздрави, бе Николай? - на никого поздрави не бях изпращал, затова бях доста учуден.
   - На Тинчето - гледа ме с хитра усмивка, сякаш иска да ми покаже, че може да бъде и дискретен, ако се наложи.
   - Кое Тинчи, бе??? - бях така изненадан, че без да искам поставих три въпросителни, макар че и една е достатъчна.
   Това прилича на театър, но не е постановка; просто се гледахме, аз учуден, той широко усмихнат, като сцена от нямото кино.
   - Счетоводителката на Стайко - мазно-мазно рече Николай, като човек, който разбира от счетоводителки и много други неща.
   Дори не знаех, че се казва Тинчи. Само това, не! Колкото пъти тази госпожица влезеше в сервиза на моя приятел, на когото често правех посещение, винаги поздравяваше по един и същ противно-демонстративен начин;
   - Здравей, бат Стайко-о! - все едно, че мен ме няма, за мен поздрав никога няма; аз бях в стаята, но все едно, че бях невидим.
   Същото се повтаряше и когато случайно се срещахме в града; гледахме се, но не се виждахме, с изключение на срещата ни вчера; изгледа ме заканително, дори враждебно, но си помислих, че вероятно така ми си е сторило; тогава все още не знаех, че съм и изпратил поздрави. Тя е последната жена на света, на която ще пратя много здраве!
   - Не съм изпращал на никого нищо! - казах доста резервирано, което пролича и по интонацията ми.
   Николай се замисли, стана сериозен и в един момент рече двойно по-радостно, направо беше щастлив, защото все пак успя да се сети:
   - Вярно, бе! Бай Иван Бухалски изпрати поздравите. Ей, объркал съм се - чудеше се как е могъл чак дотам да се обърка, а аз се чудех защо все на мен такива случки ми се случват.

Последователи