събота, 27 април 2013 г.

Видяхме се!




Толкова ли скъпо щеше да ми струва да кажа едно по-оптимистично: "Ще се видим, земляк!" или поне обнадеждаващото: "Дано се видим, земляк!" Все още не само се чудя, но се и упреквам как можах да завърша толкова песимистично описанието на случката с приказливия и симпатичен възрастен мъж: "Ако се срещнем, земляк!"
  Още когато завърших ръкописа ми се струваше, че нещо не е както трябва и след известно време, в един момент осъзнах, че звучи като някаква зловеща прокоба, вещаеща фатален край и през дългите зимни месеци тази мисъл не ми даваше покой. С нетърпение очаквах времето да се стопли и още през първите слънчеви дни минавах покрай пейката, на която седяхме, но от стареца нямаше и следа. Утешавах се, че все още не е достатъчно топло, за да се правят дълги пенсионерски разходки, но винаги, когато минавах оттам, все някой седеше на нашата пейка, аз обаче търсех само "своя" земляк!
  И този следобед, на един много топъл ден, тръгнах на разходка по обичайния си маршрут с доста оптимизъм и предчувствие някакво, (може би предчувствието за пролет), нещо отвътре ме караше да се усмихвам, (много рядко ми се случва), насочих се към мястото на предишната ни среща и под дървото с дебелата сянка пак имаше инвалидна количка, не твърдя, че е същата от миналата година, а на пейката седеше земляка с още един мъж. И пак мълчеше!
  Позна ме, макар че този път бях без слушалки на ушите и се усмихна щастливо; може би той също броеше своите пролетни пилци, не ме заговори, а погледа му сякаш показваше, че пак е попаднал на "глухоням".
  Поспрях се, подвоумих се дали да не го заговоря, но внезапно почувствах, че не знам какво да кажа, не бях готов за разговор. Стигаше ми тази утеха, че го виждах жив, здрав и щастливо усмихнат. Усмихнах се и аз, тръгнах си с бавна каубойска стъпка, забил палци под широкия черен три инчов колан с огромната  V I P тока, а отвътре нещо ме изпълваше с топлина. Дори сега, когато пиша тези редове, все още съм под въздействието на магията, наречена радостна, макар и безмълвна, среща на двама възрастни джентълмени, успешно преживели още една дълга и студена зима.

Последователи