сряда, 10 април 2013 г.

Крием се !



  След пет часов среднощен разговор по телефона, след като сме се разминали на косъм в Зеленчуковия пазар, където пиех бирата си в едно от заведенията там, застанал с гръб към потока купувачи (купувачи, друг път), затова не съм я видял кога е минала,  Хъни-Хъни (Honey-Honey) ми се обади по телефона чак в един часа след обяд. Уредихме си среща на автобусната спирка в близост до блока, в който живее, срещнахме се и тръгнахме към Градската градина, на която казват и Розова градина, макар че вече няма нито една роза в нея. Май че преди новата ера имаше някакви рози, но сега няма!
  Седнахме на една пейка по Централната алея, за да си починем. Хъни-Хъни изглеждаше толкова уморена и сънлива, че направо я съжалих и предложих да я прегърна, за да си подремне поне за малко в обятията ми.
  Тя отказа:
  - Да!!! Да!!! Да ни види някоя клюкарка!
  Страхът от клюкарките е панически във времето, в което живеем, затова предложих да си подпре главата на рамото ми и поспи, макар и за няколко минути.
  Пак отказа:
   - Да!!! Да!!! Да ни види някоя клюкарка!
  Притесненията и се оказаха напразни; ние вече сме били видени от една доста възрастна госпожа, но разбрахме чак когато тя се приближи. Поздравиха се приятелски с Хъни-Хъни и госпожата попита:
  - Какво правиш тук?
  Докато Хъни-Хъни измисли смислен отговор на този толкова недискретен въпрос, аз веднага я осведомих:
  - Крием се от клюкарките.
  Хъни-Хъни изведнъж се разсъни и умората и сякаш моментално изчезна. Голям грях сторих! Оказа се, че това не е приятелка, а най-голямата клюкарка на блока, с която живеят в един и същи вход, на един и същи етаж, врата срещу врата.
  От зоркото око на тази близка съседка не можахме да се скрием дори и по Централната алея на Градската градина, наречена по недоразумение Розова.

Последователи