Най-желаният сън се оказа и най-кратък. Жената, за която
"Умирам, умирам, умирам, умирам,
умирам!" ме хвана за ръката и ми каза укорително:"Имал си
любовница!" В съня си чак проплаках:"Искам да имам, ама
нямам!!!" Тя пусна ръката ми и изчезна от съня ми, както преди една година
изчезна и от живота ми.
Това "Искам да
имам, ама нямам" започва да става нещо като зловещо водещо начало, девиз
и знаме едновременно, щом започна да се появява и в сънищата ми.
Водещо начало, защото много неща искам да
имам, ама нямам и не правя нищо, за да ги имам. Девиз, който винаги изтъквам
като приоритетен, но като всеки девиз и той е само един празен звук, и знаме,
но знаме с бял цвят. Преди да поискам да имам, аз вече развявам белия байрак;
предавам се!!!
Наричайте ме "Байрактарят на
белите байраци!"