С п о м е н
Това е една книга,
превод от руски език, с която ме наградиха за отличен успех, когато завърших
седми клас. Още щом чух заглавието, веднага се сетих за Аладин и почувствах
леко разочарование, че са ми избрали някаква детска книжка с приказки от
"Хиляда и една нощ". В последствие, след като я разгледах, разбрах,
че това е книга за абсолютно непозната за мен лампа, която била можела да прави
всякакви чудесии. Само едно нещо не можеше да прави; до осветява стаята, когато
навън е тъмно, както това правеше нейната сестра, газената лампа. С нея беше
лесно, можех газ да и налея, да сменя фитила, да я запаля, да и поставя
лампеното шише, да увелича или намаля пламъка, да я закача на забития в стената
гвоздей и да я загася, когато това е необходимо. За съжаление тогава още нямах
никакъв опит в боравенето с вълшебните лампи.
Прочетох книгата от
немай-къде, не ми беше интересна и макар, че нищо не разбрах от съдържанието и,
тя ми беше особено скъпа, беше моята първа книга, беше дори цялата ми домашна
библиотека и аз много и се радвах. Имало е нещо знаменателно в това, да ми подарят
книга с научно популярно съдържание, за триелектродна електронна лампа,
наречена накратко триод, когато селото ни все още не беше електрифицирано, а за
радио бяхме чували, но не бяхме виждали. Или е било някаква голяма случайност,
или проява на гениално прозрение от страна на моите учители.
Бъдещето беше минало
покрай мен, беше ме докоснало с крилете си, може би ми е прошепнало нещо в
ухото и макар, че е останало неразбрано, то ме беше белязало. Това щях да
разбера няколко години по-късно, чак след третата ми среща с вълшебната лампа.
