събота, 9 февруари 2013 г.

Земляк


    Няма да кажа, че старецът прибягваше от пейка на пейка, защото няма да ми повярвате. С доста труд, подпомогнат от бастунката, той се присламчи към две млади майки с детски колички, опита се да  завърже разговор, но като взе думата, повече не я отстъпи. Когато им омръзна да слушат, младите жени подкараха количките към други пейки, където може би няма да има досадни пенсионери. Тогава той се приближи до един млад мъж в инвалидна количка, който беше спрял под сянката на едно голямо дърво край булеварда заедно с млада жена и се заприказва с него. Не чувах за какво си говорят, дори не си говореха; говореше само старецът, а младата двойка се оглеждаше за друго подходящо дърво с дебела сянка. Накрая решиха да го търсят в движение и потеглиха нанякъде.
    Наоколо останах само аз единствен и той се насочи към пейката, където бях седнал. Попита все пак дали може да седне при мен, обикновено пенсионерките сядаха без да питат и без разрешение, посочих с енергичен жест на лявата ръка мястото в дясно. Той седна и повече дума не продума. Мълчахме близо двадесетина минути, докато край пейката минаха една моя съседка с двете си деца. Поздравихме се, поговорихме си и те продължиха пътя си, а аз се върнах на мястото си.
    Старецът се изправи на нокти от щастливо изумление:"Ама ти не си ли глух, бе?" Като вижда, че съм със слушалки на ушите и му посочих мястото до себе си с жест, използван от хора с увреден говор, той решил, че съм глухоням. Щом разбра грешката си, за десетина минути ми разказа цялата история на селото си, на ТКЗС-то и когато започна собственото си житие-битие, аз го прекъснах за пръв път. Излъгах го, че трябва да тръгвам, за да не си изпусна сериала, от това извинение по-добро няма, когато се извиняваш пред пенсионер, а още повече и  най-вече пред пенсионерка. За тях, пенсионерките, сериалът е нещо свещено!
    На раздяла показа и първична проницателност; при толкова разговори с непознати по пейките, за да не се налага да запомня излишни имена, рече:"Ще си викаме земляк"! Е, няма да си крещим, разбира се, просто тази дума лесно се помни и той предлага така да се наричаме, когато се срещнем отново.
  Ако се срещнем, земляк!

Последователи