Няма да кажа, че старецът прибягваше от
пейка на пейка, защото няма да ми повярвате. С доста труд, подпомогнат от
бастунката, той се присламчи към две млади майки с детски колички, опита се
да завърже разговор, но като взе думата,
повече не я отстъпи. Когато им омръзна да слушат, младите жени подкараха
количките към други пейки, където може би няма да има досадни пенсионери.
Тогава той се приближи до един млад мъж в инвалидна количка, който беше спрял
под сянката на едно голямо дърво край булеварда заедно с млада жена и се
заприказва с него. Не чувах за какво си говорят, дори не си говореха; говореше
само старецът, а младата двойка се оглеждаше за друго подходящо дърво с дебела
сянка. Накрая решиха да го търсят в движение и потеглиха нанякъде.
Наоколо останах само аз единствен и той се
насочи към пейката, където бях седнал. Попита все пак дали може да седне при
мен, обикновено пенсионерките сядаха без да питат и без разрешение, посочих с
енергичен жест на лявата ръка мястото в дясно. Той седна и повече дума не
продума. Мълчахме близо двадесетина минути, докато край пейката минаха една моя
съседка с двете си деца. Поздравихме се, поговорихме си и те продължиха пътя
си, а аз се върнах на мястото си.
Старецът се изправи на нокти от щастливо изумление:"Ама
ти не си ли глух, бе?" Като вижда, че съм със слушалки на ушите и му
посочих мястото до себе си с жест, използван от хора с увреден говор, той
решил, че съм глухоням. Щом разбра грешката си, за десетина минути ми разказа
цялата история на селото си, на ТКЗС-то и когато започна собственото си
житие-битие, аз го прекъснах за пръв път. Излъгах го, че трябва да тръгвам, за
да не си изпусна сериала, от това извинение по-добро няма, когато се извиняваш
пред пенсионер, а още повече и най-вече
пред пенсионерка. За тях, пенсионерките, сериалът е нещо свещено!
На раздяла показа и първична
проницателност; при толкова разговори с непознати по пейките, за да не се
налага да запомня излишни имена, рече:"Ще си викаме земляк"! Е, няма
да си крещим, разбира се, просто тази дума лесно се помни и той предлага така
да се наричаме, когато се срещнем отново.
Ако се срещнем, земляк!
