събота, 23 февруари 2013 г.

Вълшебната лампа - Втора среща



     С п о м е н
    През втората година на  войниклъка сам се пройзвеждаш "стара служба",  започваш да мислиш все по-често за уволнението, независимо с какво ти  пълнят главата офицерите.
    Като радист към Първа зенитна батарея, ме обучаваха как се работи с   радиостанцията и най-вече с изучаването на Морзовата азбука. Не искам да се  хваля, но тази азбука ми се струваше като че ли е написана специално за мен.
   Можел съм да приемам на яве и на сън, така обучаващият офицер, капитан, много години след казармата е разказвал на общите ни познати. Не беше сън; просто приемах с полу-затворени очи, петцифрените колони на радиограмите се редяха прави като небостъргачи. Това създаваше впечатлението, че редник Марков спи и тогава капитанът с недоволен тон заповядваше: "Марков! Прочети радиограмата!" И почти винаги записаното от мен отговаряше на оригинала. Когато другите войници приемаха четиридесет знака в минута, аз приемах осемдесет и тук нещата се  объркаха. Не по моя вина!
  Командирът на батареята беше много доволен, че негов войник е хвален за добро постижение, на всеослушание пред цялата батарея обеща да ме награди с гарнизонен отпуск, когато стигна осемдесет знака, а когато ги стигнах, той не изпълни обещанието си; бил съм направил някакво нарушение. Станах за смях на новобранците! За нарушението бях готов да си изтърпя наказанието, което ми се полага, но си исках наградата! Исках я!!!
   Освен с морз, обучението ни обхващаше и елементи от радиотехниката. Тук стана втората ми среща с вълшебната лампа. На обучаващ плакат беше нарисувано  графичното обозначение на триелектродна лампа и се опитваха да ни научат как работи и какво тя можела да прави. Безразлично ми беше вече всичко; да прави каквото си ще!  Нали е вълшебна?!
   Когато дойде и моя ред да бъда изпитан, на въпроса:" Редник Марков, откъде минава пътят на анодния ток", отговорът ми беше излишно арогантен:" Другарю капитан, интересува ме само откъде минава пътя на уволнението. Всички други пътища да вървят по дяволите!” (Тук не съм имал в предвид пътя към светлото бъдеще на комунизма). Такъв път няма! Да не стане грешка!!!
   Най-после си получих неполучената награда; три денонощия арест за нахално поведение по време на изпит!

   Коментар
   Не съветвам никого, просто превеждам пример от личния си опит да се преборя  с една несправедливост, което доведе до още по-голяма такава, въпреки това, през дългите три денонощия в ареста, не намерих никаква вина в себе си.
  И сега не я намирам!
  Колкото и пъти след това батарейният командир  да ме питаше: "Драги мой, колко знака приемаш вече?", колкото и да ме драгимойсваше, отговорът беше: "Осемдесет, другарю капитан". Знаеше, че вече приемах сто и двадесет знака в минута, търсеше помирение, но аз повече не му се доверявах!
                                        

Последователи