С п о м е н
През втората година
на войниклъка сам се пройзвеждаш "стара служба", започваш да мислиш все по-често за
уволнението, независимо с какво ти
пълнят главата офицерите.
Като радист към Първа зенитна батарея, ме
обучаваха как се работи с
радиостанцията и най-вече с изучаването на Морзовата азбука. Не искам да
се хваля, но тази азбука ми се струваше
като че ли е написана специално за мен.
Можел съм да приемам на яве и на сън, така
обучаващият офицер, капитан, много години след казармата е разказвал на общите
ни познати. Не беше сън; просто приемах с полу-затворени очи, петцифрените
колони на радиограмите се редяха прави като небостъргачи. Това създаваше
впечатлението, че редник Марков спи и тогава капитанът с недоволен тон
заповядваше: "Марков! Прочети радиограмата!" И почти винаги
записаното от мен отговаряше на оригинала. Когато другите войници приемаха
четиридесет знака в минута, аз приемах осемдесет и тук нещата се объркаха. Не по моя вина!
Командирът на батареята беше много доволен,
че негов войник е хвален за добро постижение, на всеослушание пред цялата
батарея обеща да ме награди с гарнизонен отпуск, когато стигна осемдесет знака,
а когато ги стигнах, той не изпълни обещанието си; бил съм направил някакво
нарушение. Станах за смях на новобранците! За нарушението бях готов да си
изтърпя наказанието, което ми се полага, но си исках наградата! Исках я!!!
Освен с морз, обучението ни обхващаше и
елементи от радиотехниката. Тук стана втората ми среща с вълшебната лампа. На
обучаващ плакат беше нарисувано
графичното обозначение на триелектродна лампа и се опитваха да ни научат
как работи и какво тя можела да прави. Безразлично ми беше вече всичко; да
прави каквото си ще! Нали е вълшебна?!
Когато дойде и моя ред да бъда изпитан, на
въпроса:" Редник Марков, откъде минава пътят на анодния ток",
отговорът ми беше излишно арогантен:" Другарю капитан, интересува ме само
откъде минава пътя на уволнението. Всички други пътища да вървят по дяволите!”
(Тук не съм имал в предвид пътя към светлото бъдеще на комунизма). Такъв път
няма! Да не стане грешка!!!
Най-после си получих неполучената награда;
три денонощия арест за нахално поведение по време на изпит!
Коментар
Не съветвам никого, просто превеждам пример
от личния си опит да се преборя с една
несправедливост, което доведе до още по-голяма такава, въпреки това, през
дългите три денонощия в ареста, не намерих никаква вина в себе си.
И сега не я намирам!
Колкото и пъти след това батарейният
командир да ме питаше: "Драги мой,
колко знака приемаш вече?", колкото и да ме драгимойсваше, отговорът беше:
"Осемдесет, другарю капитан". Знаеше, че вече приемах сто и двадесет
знака в минута, търсеше помирение, но аз повече не му се доверявах!
