сряда, 13 февруари 2013 г.

Дон Жуан от с. Драка



    С п о м е н
   След като се убедих, че тръшкането на мастилница в пода на класната  стая не се приема за любовно обяснение, започнах да подпитвам Драката  (Димитър от с. Драка), който беше вече набеден  за любовчия, какво говори на момичетата.
  Последва нещо невъобразимо! Драката зае театрална поза, замахна със стиснат юмрук към гърдите си и извика: "Царице! Не забивай ножа в моето сърце!" Гледам, зяпнал от изненада, а той продължава да нарежда, все така вдъхновено: "Не разбивай фундаменталните основи на моите крехки надежди!"  "Не --- !". Не!!! Не бих искал да разбия нечие търпение, нито  да отегча някого, продължавайки да цитирам този селски Дон Жуан. Не бих могъл и на никое момиче да издекламирам:"Царице!" Все още методът с мастилницата ми се струваше по-приемлив.
  Питам го:
  - Откъде знаеш тези купешки думи?
  Думите, които не разбирахме, наричахме "купешки", сякаш това беше индулгенция някаква за оправдание на нечие невежество. Драката започна самодоволно да ни обяснява. Имал един приятел, истински гражданин, кореняк бургазлия (пак кореняци), от него се е научил.
   Много ми се прииска да зърна този прословут "учител", просто за пръв път срещах човек, използващ "Писмовник". Това бяха сборник писма, останали от началото на миналия век, за улеснение на пишещите любовници, просто избираш това писмо, което отговаря на твоите въжделения, приписваш и го изпращаш до любимата госпожица (или госпожа). Оттам идваха купешките думи, на които Драката така наивно се доверяваше.

Последователи