сряда, 13 февруари 2013 г.

"Учителят" на Дон Жуан


    
  С п о м е н
  Искането ми се осъществи, не веднага, но все пак в нормално кратки срокове. Пристигна един ден, някъде след обяд, когато имаме самоподготовка, един  младеж, на вид красив, гладко сресан, загадъчно усмихнат, точно когато  дежурен възпитател беше другарката Георгиева. Беше полу-другарка, нямаше вид на човек с пролетарски произход. Различаваше се от всички други; директор,  преподаватели и възпитатели. Личеше и колежанското възпитание.
  Беше през междучасието, почука се на външната врата, всички отидохме да  видим кой е, но ключ имаше само възпитателката ни. Попита за Димитър от Драка,  погледнах го; Люнгура Дянко от моето село. Изселиха се преди години, след като  стана трагичен инцидент в семейството им. Двете му по-малки братчета си играели  с ловджийската пушка на баща им, тя гръмнала и едното му братче беше убито. Това е най-голямата трагедия, която помня от детските си години на село.
   Издебнах, когато нямаше никой около нас, бяха отишли да повикат  възпитателката и му рекох:
  - Ей, Дянко, не ме ли помниш?!
  Когато видя възпитателката да идва към нас, успя да каже само: "Не ме  издавай!", хвана я за ръката и с поглед на опитен прелъстител, много  по-артистично, отколкото Драката го правеше, прошепна:" Кралице! Не забивай  ножа в моето сърце!" Тя го изгледа с недоумение, но на: "Не разбивай  фундаменталните основи на моите крехки надежди" не можа да устои; за пръв път видях в очите и поглед, за който много по-късно разбрах, че се нарича благосклонен. При: " Богиньо!  Позволи ми да докосна с устни  божествената ти ръка!" тя издърпа ръката си изпод мазните устни на прекалено галантния любовник и отново беше другарката Георгиева, възпитателката, обградена от своите възпитаници.
  Отпрати двамата любовчии навън от сградата и ние се върнахме към самоподготовката си, но вече бяхме разсеяни и някакси смутени. Та кой беше чувал дотогава обикновени момичета и жени  да ги титуловат като кралски особи. "Царице!" "Кралице!" Но върхът беше:"Богиньо!"
  До преди малко тайната на Люнгура Дянко беше тайна повече от петдесет години, но вече не е! Издадох го!!!

  Коментар
  Да издам и себе си!
  Почти половин век след тези събития, вече на пенсионна възраст, и аз имах неблагоразумието да обожествя една дама, долу-горе на моите години. Живеем на тридесетина метра един от друг, в два съседни блока. Поздравих я веднъж по случай Осми март, Международния ден на жените, стори ми се, че имам достатъчно основания да не бъда строго официален, затова допълних  малко недообмислено:" От днес нататък за мен ти си не само жена, но и богиня!".
Две седмици след това се корегирах; думите, които най-много и подхождаха, за съжаление бяха: "Отрова за мъже!"

Последователи