С п о м е н
Искането ми се осъществи, не веднага, но все
пак в нормално кратки срокове. Пристигна един ден, някъде след обяд, когато
имаме самоподготовка, един младеж, на
вид красив, гладко сресан, загадъчно усмихнат, точно когато дежурен възпитател беше другарката Георгиева.
Беше полу-другарка, нямаше вид на човек с пролетарски произход. Различаваше се
от всички други; директор, преподаватели
и възпитатели. Личеше и колежанското възпитание.
Беше през междучасието, почука се на външната
врата, всички отидохме да видим кой е,
но ключ имаше само възпитателката ни. Попита за Димитър от Драка, погледнах го; Люнгура Дянко от моето село.
Изселиха се преди години, след като
стана трагичен инцидент в семейството им. Двете му по-малки братчета си
играели с ловджийската пушка на баща им,
тя гръмнала и едното му братче беше убито. Това е най-голямата трагедия, която
помня от детските си години на село.
Издебнах, когато нямаше никой около нас,
бяха отишли да повикат възпитателката и
му рекох:
- Ей, Дянко, не ме
ли помниш?!
Когато видя възпитателката да идва към нас,
успя да каже само: "Не ме
издавай!", хвана я за ръката и с поглед на опитен прелъстител,
много по-артистично, отколкото Драката
го правеше, прошепна:" Кралице! Не забивай
ножа в моето сърце!" Тя го изгледа с недоумение, но на: "Не
разбивай фундаменталните основи на моите
крехки надежди" не можа да устои; за пръв път видях в очите и поглед, за който
много по-късно разбрах, че се нарича благосклонен. При: " Богиньо! Позволи ми да докосна с устни божествената ти ръка!" тя издърпа ръката
си изпод мазните устни на прекалено галантния любовник и отново беше другарката
Георгиева, възпитателката, обградена от своите възпитаници.
Отпрати двамата любовчии навън от сградата и
ние се върнахме към самоподготовката си, но вече бяхме разсеяни и някакси
смутени. Та кой беше чувал дотогава обикновени момичета и жени да ги титуловат като кралски особи.
"Царице!" "Кралице!" Но върхът беше:"Богиньо!"
До преди малко тайната на Люнгура Дянко беше
тайна повече от петдесет години, но вече не е! Издадох го!!!
Коментар
Да издам и себе си!
Почти половин век след тези събития, вече на
пенсионна възраст, и аз имах неблагоразумието да обожествя една дама, долу-горе
на моите години. Живеем на тридесетина метра един от друг, в два съседни блока.
Поздравих я веднъж по случай Осми март, Международния ден на жените, стори ми
се, че имам достатъчно основания да не бъда строго официален, затова
допълних малко недообмислено:" От
днес нататък за мен ти си не само жена, но и богиня!".
Две
седмици след това се корегирах; думите, които най-много и подхождаха, за
съжаление бяха: "Отрова за мъже!"
