четвъртък, 10 януари 2013 г.

ДИВИ КРУШИ - Селският "Соломон"


    Спомен
    Новото училище беше построено, преместихме се в него, стаите големи, прозорците почти огромни за времето си, стените украсени с портретите на комунистическите вождове,  както  му  беше  тогава  редът. Радвахме се,  че  точно  в  нашето  село  имаше
толкова голямо здание; на цели три етажа! И тогава се случи нещо, за което и до ден днешен нямам обяснение.
    Една сутрин, като отключили училището и влезли в коридора, намерили портретите с избодени очи. И тогава бях впечатлен, когато ги видях, това си беше нещо необяснимо за мен, но когато пораснах, спомняйки си този случай, започнах да правя разни дедукции.
    Не можах да се поставя на мястото на извършителя на това деяние, но се замислих за една персона, която на други места в спомените си често ругая и наричам селско говедо, партийния секретар, заедно с учителите, в този особено опасен случай бяха постъпили "мъдро", почти по соломоновски.
    Ако в тези все още размирни години, той посочеше с пръст някого и кажеше: "Хванете тогова!" посоченият е щял да бъде обречен; ако не бъдеше осъден на смърт, то най-малко на дълги години затвор. Никой не посмял да си вземе такъв грях на душата. 
    От друга страна виновник е трябвало да бъде посочен, но кой да бъде? Решават да го припишат на някой белланик, побойник, непослушник, да изкарат нещата извън политическия аспект, да  го представят като детска лудория и  тогава главен фаворит се
оказва, естествено Минчо Дундука. До ден днешен не вярвам, че той е извършил избождането, защото портретите бяха окачени по стените и дете не можеше да достигне до очите им, дори да стъпи върху стол.
    И ако сега продължа да се правя на детектив и профайлър, бих казал, че профила приляга най-добре на главния нехранимайко, защото беше едър младеж и ръцете му стигаха на високо, но така или иначе, Минчо отнесе такъв пердах, че летвата, която му изгърмях по главата, изглеждаше като погалване с пауново перо.
    Питате защо са го малтретирали? За да изглежда всичко по-реалистично!
    Какво да се прави? Съдба!!!

Последователи