сряда, 4 април 2012 г.

Каприз


 
  
    Когато желанието да правиш добро не е осъзната необходимост, а се опитваш да угодиш на някого, на някоя красива жена, примерно, за да и се харесаш, теб самият нищо добро не те очаква!
    Същото те очаква и когато правиш добро на член от твоето семейство, ако го правиш, както аз го направих...
     Срещнахме  се  с Надя и Недялко, както се бяхме уговорили, в зеленчуковия пазар и вместо да седнем там някъде и изпием  по едно кафе, чист каприз си беше да отидем чак в Кафе "Каприз".
    Седнахме на маса в дъното на заведението, приказваме си и изобщо през ум не ми минава, че влюбената Самодива отново ще ми налети!
    Влезе жената на най-малкия ми брат, с още две млади жени, поздравихме се и по чиста случайност, седнаха на съседната маса.
    Интересното започна, когато станаха и си тръгнаха. Две минути след това видях на единия от столовете найлонова торбичка с някакви документи, минали през ксерокс, реших че са ги забравили, грабнах я и побързах да ги настигна.
    Е, настигнах ги още до бившата ДСК, но се оказа, че торбичката не е тяхна! Ами сега? Побързах да се върна, докато не са позвънили в МВР, че някой на някого е откраднал найлонова торбичка с документи.
    Вероятно така стават кражбите на дамски чанти и сигурно за незапознатите съм приличал на крадец, когато излетях на скорост от кафето, а на какъв ли съм приличал, когато влязох с торбичката в ръка, изобщо не ми се мисли! Не ми се мисли и за това, че ако по някаква случайност в тази торбичка имаше голяма сума пари, какво ме очакваше.
    Добре, че жената, на която беше торбичката, се оказа много кротка жена. Тя била на бар-плота, плащала си кафето ( и тук е на самообслужване) и това стана причина да се изложа така, както не бях никога се излагал.
    И пак казвам Ви, невероятно кротка жена!

Последователи