Когато желанието да правиш добро не е осъзната необходимост, а се
опитваш да угодиш на някого, на някоя красива жена, примерно, за да и се
харесаш, теб самият нищо добро не те очаква!
Същото те очаква и когато правиш
добро на член от твоето семейство, ако го правиш, както аз го направих...
Срещнахме се с
Надя и Недялко, както се бяхме уговорили, в зеленчуковия пазар и вместо да
седнем там някъде и изпием по едно кафе,
чист каприз си беше да отидем чак в Кафе "Каприз".
Седнахме на маса в дъното на
заведението, приказваме си и изобщо през ум не ми минава, че влюбената Самодива
отново ще ми налети!
Влезе жената на най-малкия ми
брат, с още две млади жени, поздравихме се и по чиста случайност, седнаха на
съседната маса.
Интересното започна, когато
станаха и си тръгнаха. Две минути след това видях на единия от столовете
найлонова торбичка с някакви документи, минали през ксерокс, реших че са ги забравили,
грабнах я и побързах да ги настигна.
Е, настигнах ги още до бившата ДСК, но се
оказа, че торбичката не е тяхна! Ами сега? Побързах да се върна, докато не са позвънили
в МВР, че някой на някого е откраднал найлонова торбичка с документи.
Вероятно така стават кражбите на
дамски чанти и сигурно за незапознатите съм приличал на крадец, когато излетях
на скорост от кафето, а на какъв ли съм приличал, когато влязох с торбичката в
ръка, изобщо не ми се мисли! Не ми се мисли и за това, че ако по някаква
случайност в тази торбичка имаше голяма сума пари, какво ме очакваше.
Добре, че жената, на която беше
торбичката, се оказа много кротка жена. Тя била на бар-плота, плащала си кафето
( и тук е на самообслужване) и това стана причина да се изложа така, както не
бях никога се излагал.
И пак казвам Ви, невероятно кротка жена!
