понеделник, 7 февруари 2011 г.

И-ха-ха срещу Rock and Roll

     Коментар
    Отивам една неделна вечер на танцова забава в салона на ДНА, влязох безпроблемно, за разлика от друг път и станах свидетел на един по-цивилизован опит за борба с този от никого нежелан рокендрол. Сега чак оценявам, че идеята да има младежки танц по мотиви от българския фолклор е добра идея, но осъществяването и беше поверено на неподходящ човек с неправилна методика.
    Танцът наричаха "Джинка", по музиката забележки нямам, защото когато танцуваха, сами си пееха като на бабешко хоро, но вижте текста:
    "Хайде, човече,
    стига си вече
    бягал дълече,
    и, ха, и-ха-ха!"
    Никога не съм позволявал по отношение на мен да се използва умалителната на думата "човек", дори и като обръщение. Тя не трябва да се употребява към никого, освен може би само към автора на този злополучен текст. Думата "човече" може да обогатява българския език, но омаловажава човешката личност. Ето как аз бих изпял тази песен:
    "Хайде, човеко
    стига си вече
    бягал далеко,
    и .. . .. ..!"
    Със задачата да обучава младежите на новия танц беше натоварен един комсомолски активист, вечно пият, поради което често бъркаше стъпките, но не това е главната причина днес никой да не се сеща за танца "Джинка". Във времето на тоталното противопоставяне между Изтока и Запада, преди да се възприеме доктрината за мирно съвместно съществуване, се оказа, че целта на новият танц е била не да обогати танцовия репертоар на младежта, а да се спре победоносното шествие на рокендрола. Точно така! Срещу ракетата - ракета, срещу танка - танк, срещу танца - танц! А колко по-миролюбиво би било, ако на танцовите дансинги се редуваха танците; веднъж "Джинка", веднъж рокендрол. Тогава, може би новият български танц би оставил следа в съзнанието на хората, а днес аз съм вероятно единственият, който все още си спомня за него.
    Хайде Човеко, като завършък на коментара, да извикаме заедно в дует едно кръшно българско: "И, ха! И-ха-ха!"

Последователи