неделя, 6 февруари 2011 г.

Рокендолът беше враг !


     Коментар
       "От Запад без покана,от Рим Берлин и Бон,
        пристигна танц дивашки, наречен рокендрол!"
    Така беше представян в първите години на появяването си в България рокендролът, нещо като комунистически рок, с което вероятно се е целяло да се изплашат тези, които
танцуваха или пък им харесваше музиката на този танц. По същото време (разбрах го след много години) и Едгар Хувър, дългогодишният шеф на американското ФБР, бил казал в Сената: "Рокендролът е по-опасен и от комунизма, господа!" Страшен враг!!! И за комунизма страшен, и за капитализма страшен!
    Най-напред комунистическите умници решиха, че по този начин се прокарвало буржоазното влияние, отклонявали се младите хора от правия път. Да попитам все пак:"Кой път, комунистическия ли? Този, дето до никъде не води!" Започнаха ожесточена борба с това влияние, в която всички средства им бяха позволени.
    Виждали ли сте милиционер, удрящ печати по краката на млади момичета, само защото според тъпоумието на неговите началници, поличките им били много къси?
    Виждали ли сте милиционер да разрязва крачолите на момчетата до коляното, само защото долу не били широки, колкото им се иска пак на същите милиционерски началници?
    Аз съм виждал! Не един път!!!
    Признавам, че има хора виждали много по-зловещи неща от мен, но аз пиша само това, което съм преживял или съм бил свидетел и съпреживяващ на нещастията, сполетели мои близки или приятели, а дори и непознати за мен младежи.
    В последствие беше обявена най-висока степен на обществена опасност; комунистическите номенклатурчици, тази зловредна пасмина, го обявиха за идеологическа диверсия и то точно те, които нямаха нито идеология, нито морал; имаха само един огромен ламтеж за постове, почести, облаги и разни курви всякакви (искам да бъда максимално точен). Тук ще се извиня само за това, че когато се наложи да спомена тези отрепки, ставам много зъл,  а  този  факт  и  на  мен  самият  не ми харесва особено, но все още не мога да се сдържам.
    Аз пея "Rock around the clock" на Бил Хейли, обявяват ме за хулиган, ти пееш "Jailhous Rock" на Елвис Пресли (Кралят на рокендрола), и ти си хулиган, той пее песните на Литъл Ричард, и той е... Ние пеем песните на Beatles, Rolling Stones, Beach boys (няма да изреждам повече) преследват ни, грешни сме, били сме чуждопоклонници, едва  ли  не  врагове. Те  пеят "Партизан  за  бой  се стяга" или онази пошла песничка "Брала мома къпини" в най-вулгарния и вариант, праведни са, верни са. Верни на кого? И в какво верни?
    До това "високо" интелектуално ниво бяха дорасли, но си присвояваха правото да бъдат съдници, да пращат в концлагери млади хора без съд и присъда, само за това, че не им се харесваше външния им вид.
    Показах Ви текста, ето и припева на комунистическия рок:
    "Рок, рок, реват орангутани,
     рок, рок, скачат хулигани".

Последователи