Спомен
По време на Сливенския панаир, който
ставаше наесен, от една синджирлия люлка се чуваше джазова музика и младежите
се бяха събрали около нея. Зяпам тези, които се въртят в кръг, здраво хванали с
ръце дебелите синджири и пищят от удоволствие, а може би и от страх, потропвам
с пръстите на десния си крак в такт с музиката, без да подозирам ни най-малко,
че това било голямо престъпление.
Изведнаж към мен се насочи с бързи крачки
един офицер от милицията, младши лейтинант и попита заядливо:
- Какво тропаш, бе!
- пак повтори - Какво тропаш, бе! Да не си кон?
Мислех си, че ако
си "призная", ще ме остави на мира:
- Кон съм! - рекох.
Получи се напълно
противоположен ефект:
- Ти защо отговаряш, бе? - не разбрах в първия
момент защо озверя - Арестуван си! - хвана ме за лакътя на лявата ръка и ме
поведе със себе си.
Когато ти говори офицер-милиционер, от теб
се очаквало да пазиш виновно мълчание, целият ти външен вид трябвало да излъчва
разкаяние, да стоиш с наведена глава, а не да му отговаряш нагло или, не дай се
боже, да му противоречиш. И това, че не си знаел правилата, не те оправдава,
драги ми читателю!
Когато стигнахме до кино "Агликина
поляна", той започна сам да си говори, ядосан беше нещо на себе си, но аз
вече имах опит, само слушах и вървях мълчешком:
- Той не се има за човек, кон бил, а аз съм
седнал да се ядосвам с него - пусна ми лакътя и ме изпъди - махай се от главата
ми, бе говедо!
Бях задържан само три-четири минути и сега
съм изправен пред голям проблем; не знам какво да запиша в актива си -
"бях арестуван ..." или "щях да бъда арестуван от едно говедо с
милиционерски пагони?" Толкова години оттогава и все още не мога да реша
казуса.
