вторник, 18 януари 2011 г.

Борбата с дългите коси


                                           
                                                           (тук съм експерт)
     Коментар
    Още преди да се появят дългокосите бръмбъри (Beatles) и да станат известни в България, аз вече ходех с дълга коса,което по някаква непонятна за мен тогава причина, не се харесваше не само на властта, но и на някои цивилни гургури; нито аз ги познавах, нито те мен, но се чувстваха длъжни да ме "съветват" със строг глас:"Ти защо не се подстрижеш, бе?" От тогава, до ден днешен, отговорям на този въпрос много троснато:"Защото тъй!!!"
    Другояче стоеше въпросът с униформените; на тях не можеш да им се репчиш; те бяха законът. Или беззаконието!
    През лятото на 1961 г. работех и живеех в Котел. Вижда ме една вечер кварталният милиционер и ми заповяда:"Я се обърни!" Обърнах се с гръб към него, той ме хвана за косата и се чу едно:"Кръц". Половината ми коса остана в ръката му. След като употреби ножицата си, ми рече:"Свободен си!"
    Тръгнах си свободно аз, ходя свободно цяла седмица като свободен гражданин на свободна държава, полу-подстриган и чакам да премине обидата от коварната постъпка на този блюстител на закона, че да отида и да се подстрижа.
    За зла участ, един ден отново налетях на него. Повика ме с пръст, знаете как става това, с показалеца на дясната ръка и когато се приближих, той се обърна към колегата си:"Виж, този още не се е подстригал!" Вместо да си замълча, аз му рекох:"Ти ми каза свободен си, не да се...". Това направо го подлуди:"Слушай, момченце, ако до утре вечер не се подстрижеш, вдруги ден ще осъмнеш направо в Белене!"
    Усетихте ли смъртната опастност? И аз веднага я усетих. Заради една демонстрация на глупав инат бяха готови да изпратят деветнадесет годишен младеж, без съд и присъда, в комунистическия концлагер. И каква светкавична процедура; замръкваш в Котел, осъмваш в Белене. В Белене отиване има, ама връщане няма. Ни жив, ни мъртъв!
- - -
    Когато се уволних от казармата, заварих въведено едно понятие "прилично подстриган", от което следва, че има антипонятие. От тогава мразя всяко величина или понятие, за които няма мерна единица, защото всеки си го тълкуваше, както му отърва.
    Отиваме на ресторант, сядаме на масата, идва сервитьорът и ни казва:
  - На вас не мога да ви сервирам.
  - Защо, бе - питам го - да не си сакат?
    Било му забранено да сервира на неприлично подстриганите. Ако спориш с него или останеш на мястото си по-дълго, пристига управителят и те моли най-учтиво да напуснеш заведението. Време е да се изнасяш, защото следващите, които идват, са камионетка с милиционери, а те рядко бяха учтиви.
    Подобни нареждания имаха и бръснарите; да не подстригват както ти искаш, а както им е наредено. Нямаше как да не се съобразяват със заповедта, но много от тях го правеха със съчувствие, дори да е било лицемерно, все пак беше нещо. Имаше в кварталната бръснарница, обаче, един плешив индивид, който мразеше всички, които имаха на главата си това, което той си нямаше. Кажеш му:"Подстрежи ме ниско", той те подстригва така, сякаш си партиен секретар, оголи ти главата като канадска ливада. Не стига, че те е орезилил, ами ти се хили злорадо, подиграва ти се. Това ме вбесяваше, но все едно, няма на кого да се оплачеш.
    Ако живеехме в Средновековието и този Сливенски Фигаро беше благородник, щях да му обявя дуел на живот и смърт. Той, обаче, беше наскоро дошъл от селото си в града простак и заслужаваше само един хубав пердах с тояги, но в комунистическото средновековие това наказания беше запазена марка само за "народната" милиция, затова единственото нещо, което можех да направя, беше да не стъпя никога повече в бръснарница. Така и направих!
    Не искам някой да остане с впечатлението, че не съм се подстригвал; това е невъзможно, само че го правех много по-рядко от другите хора. От друга страна, косата ми беше много гъста (все още е), така че както и да се подстрижех, на милиционерите все им се струваше,че не е както трябва и често си навличах по някоя неприятност.
- - -
    Имам и един "светъл" спомен от онова време. Вървя една привечер по главната улица, както винаги добре облечен,  дългокос и рошав (разрошен от сливенския вятър) и тъкмо да завия към бившия ресторант "Гера", пред мен застана един милиционер. Доста любезно ме попите:"Вие в качеството  си  на  какъв носите дълга коса, другарю?"
   Правото да ходят с дълги коси имаха по това време само по-известни интелектуалци; артисти, поети, писатели и може би съм приличал на такъв, но все още не бях. Не се замислих много-много и отвърнах:"В качеството си на никакъв, другарю!" "Добре-е", отговори кротко той, каквото и да значеше това. Може би беше добре, че съм никакъв!?
    С риск да бъда обвинен в симпатия  към комунистическата милиционерщина,  ще  си призная, че когато случайно го срещнех по улиците на града, драго ми беше да го видя, любезният ми, нищо и никакъв другар-милиционер и често си повтарях на ум уникалния му въпрос: "Вие в качеството сина какъв носите дълга коса, другарю?"

Последователи