К о м е н т
а р
Дядо ми по майчина линия, Киро Карадобрев, който е бил кмет на с. Сан
Стефано, Карнобатска околия, след Девети е арестуван и откаран в Карнобат.
Обвинен е в предаването на жандармерията на двама души, който са се криели в
една плевня в селото.
Това, така наречено предателство, не е извършено от дядо ми и колкото и
да са го измъчвали в милицията, месеци наред, той не е признал, защото не е
имало какво да признава.
След като нямат никакви доказателства за престъпление, нито пък има
самопризнание, вместо да го освободят, изпращат един милиционер в селото да
пита бившите му ратаи, какво да го правят, не се признавал за виновен. Селските
дървеници,
тези пълзящи кръвопийци, казали:
"Каквото искате го правете, в село жив не го искаме". С тези няколко
думи те фактически му издават смъртна присъда. След което комунистическите
главорези го убиват.
След неговата смърт години на ред се говореше, че той е предал онези
двамата, но в нашето семейство знаехме, че е невинен. Мен лично, в детството
ми, тази несправедливост много ме гнетеше, но нямах възможност, нито знаех как
да докажа, че дядо ми не е направил това, в което е бил обвинен.
Всичките ми притеснения, обаче, изчезнаха в момента, когато разбрах
какво означават думи като "държавна власт", "закон" и
"ред".
Кметът не предава. По силата на служебните си задължения той е длъжен да
се грижи за реда в населеното място, където е избран за кмет в демократични
избори. И ако някой наруши закона, той може да му се скара, може да го
арестува, да го предаде на съд и съдът може дори да го осъди. Предават се съратници,
другар другарите си може да предаде за шише ракия, но кметът не предава!
А как
държавата, в частност и кметът на едно населено място, като нейн представител,
трябва да се отнасят с групите въоръжени до зъби мъже и жени, които скитат по
полето и горите, влизат в селата и се крият в чуждите превни? Единствено с
прилагане на тогава съществуващите закони, тъй като за никого не е било тайна
целта на тези скитащи банди; саботажи и терор.
През 1955 година излезе една никому ненужна книжчица, но когато я
прочетох, имах доказателството, което не се надявах вече, че ще намеря.
