сряда, 22 септември 2010 г.

Идването на баща ми

С п о м е н
    Независимо от повода на идването, много се зарадвах, когато видях баща си и отново съжалих, че му причиних неудобството да отговаря за нещо, което не той е направил. За пръв път идваше при мен и то по повод на най-голямата неприятност, която му причинявах, след като излязох сам по широкия свят. Очакваше го една неприятна среща.
    Той влезе в директорската стая, а аз останах отвън да чакам. Срещата беше конфиденциална; само директорът и баща ми, нещо което не беше се случвало досега. Обикновено присъстваха и учителите при подобни случаи, но този път беше направено изключение. За добро или за зло, бъдещето щеше да покаже и то много близкото бъдеще. Докато направя опит да предскажа това бъдеще, баща ми излезе от канцеларията. Не ми се видя ядосан, затова попитах със свито сърце:
  - Тате, какво ти каза директорът?
    Той гледаше напреде си замислен, все едно, че не ме е чул, а когато повторно го запитах, изглеждаше като човек, застанал между две важни решения на един и същ казус и не знаещ кое от тях да избере. Накрая без всякакви предисловия  рече:
  - Момчето ти няма грешка, бе! Защо пращат тези писма подире му?
    При тези думи директорът му дал някакво писмо, което баща ми подаде на мен. Преди да успея да погледна какво пише, той ми продължи:
  - Преместват те в друго училище, в Плевен, с още едно момче.
    Изключен съм, а преместването е по-меката форма на същото наказание, но това, че аз, братовчедът на Златния зъб, съм "нямал грешка", казано от лудия болшевик, мислех, че ще е най-голямата изненада от всички изненади през този ден, докато не отворих писмото, което по такъв странен и невероятен начин попадна в ръцете ми. Още първите
изречения взривиха крехкото ми детство, в сърцето ми нахлу омраза, неочаквана, неканена, изпепеляваща!
    Има ли омраза в сърцето, няма вече детство!

Последователи