сряда, 22 септември 2010 г.

На ти тебе екзотика!

    С п о м е н
    Влязох в директорската стая, а той ядосан, син-зелен ми се видя, когато го погледнах, преди да забия поглед в пода. Накъде да гледам и аз не знам, такава каша си забърках и се чудех как да я оправям. След кратко мълчание директорът попита:
  - Ти ли го би?
  - Да.
  - Защо го направи?
  - Рече ми гяур.
  - Какво ти рече? - директорът, или на ушите си не вярва, или на мен. Наложи се до му го повторя, но той пак се съмнява:
  - Другите чуха ли?
  - Всички в стаята чуха.
    И  се  започна  едно  привикване, каквото  едва  ли  се е случвало, откакто училището съществуваше. Целият клас, един  след друг, премина  през  канцеларията на директора и всеки, след като излезеше оттам, ми докладваше какво са го питали и какво той е отговорил. Ако са казали истината, поне имах шанс да не бъда само аз обявен за виновен и да мина с по-леко наказание.
    Така завърши денят и започна едно тревожно очакване. Директорът писал писмо на баща ми да дойде в училището и това, че той трябваше да си остави работата и да тръгне на толкова дълго разстояние, само заради тая моя постъпка, направо ме поболяваше, място не можех да си намеря от яд, но друг вариант при това положение нямаше. Никой не може да ме нарича безнаказано "гяур", както това направи Ешекли  Хасан ага от село Дъскотна, Айтоска околия, заради което  получи добър урок.

Кратък коментар
    Не се гордея с постъпката си, но и не се срамувам. През целия си живот, при подобни обстоятелства, винаги съм постъпвал по подобаващ начин.
    Не искам да бъда и окайван:"Горкото момче, само веднъж сбъркало и те веднага го ..." Не е вярно!  Последния  път бях на посещение при директора за говорене в час по математика, с което съм провалил урока на учителката. Като я гледах как половин час се мъчи да реши едно уравнение, станах от мястото си и на всеослушание казах: "Тази задача не се решава по този начин!"

Последователи