К о м е н т
а р
Обидата, нанесена на семейството ни не е словестна, по-скоро е пълното
мълчание по отношение на моите родители, които съзнателно бяха игнорирани,
защото нямаше в какво да бъдат упрекнати. Партийците от моето село не търсеха
истината, справидливост някаква, а класовия враг и го намериха в мое лице, в
лицето на тримата ми братя и трите ми сестри. И долно, и гадно, истински
комунистическо отношение към деца!
Баща ми останал от малък сирак.
Заедно с баба ми Мария и сестра му, моята леля със същото име Мария, с
неимоверни усилия са успели да запазят имота си от скромните стотина декара.
Животът му е бил труден, но той растял не само въздрастово, но и духовно.
Такъв, какъвто аз го помня, а и всеки, който го е познавал, сигурно ще
потвърди, че баща ми беше безкрайно работлив и пословично честен човек.
Не е необходимо да привеждам други доводи какъв е бил баща ми, искам
само да покажа лицето на така наречения селски партиен секретар, който зад
гърба ни, тайно е давал оценка, но не за нас самите, а за дядо ни. Целта е била
да бъдем очернени ние, в нашия случай, внуците на бивш кмет. А това, че баща ни
във всяко едно отношение е безупречен човек, духовният Квазимодо не се
интересува.
