четвъртък, 23 септември 2010 г.

Обидата

    К о м е н т а р
   Обидата, нанесена на семейството ни не е словестна, по-скоро е пълното мълчание по отношение на моите родители, които съзнателно бяха игнорирани, защото нямаше в какво да бъдат упрекнати. Партийците от моето село не търсеха истината, справидливост някаква, а класовия враг и го намериха в мое лице, в лицето на тримата ми братя и трите ми сестри. И долно, и гадно, истински комунистическо отношение към деца!
   Баща ми останал от малък сирак. Заедно с баба ми Мария и сестра му, моята леля със същото име Мария, с неимоверни усилия са успели да запазят имота си от скромните стотина декара. Животът му е бил труден, но той растял не само въздрастово, но и духовно. Такъв, какъвто аз го помня, а и всеки, който го е познавал, сигурно ще потвърди, че баща ми беше безкрайно работлив и пословично честен човек.
   Не е необходимо да привеждам други доводи какъв е бил баща ми, искам само да покажа лицето на така наречения селски партиен секретар, който зад гърба ни, тайно е давал оценка, но не за нас самите, а за дядо ни. Целта е била да бъдем очернени ние, в нашия случай, внуците на бивш кмет. А това, че баща ни във всяко едно отношение е безупречен човек, духовният Квазимодо не се интересува.

Последователи