петък, 17 септември 2010 г.

Спортна слава


    С п о м е н
    Съвсем близо до училището, в северния край на Морската градина, се намираше школата по борба. Това място привличаше като магнит част от съучениците ми. Предната година Никола Станчев беше завоювал олимпийски златен медал на Олимпиадата в Мелбърн и този негов подвиг го превърна в нещо повече от техен идол. Всеки свободен час те прекарваха там, тренирайки и тайно надявайки се,че ще видят свойте любими пехливани Никола Станчев, Крали Бимбалов и други светила, за които после дълго ни разказваха. Особено Гошето, който беше в най-ниската категория, само кожа и кости, но и той готов да побеждава, слава да печели, България да прославя. Леглото му беше до моето и всяка вечер се повтаряше един и същ сценарий; как е хванал противника си, каква хватка му е приложил, как го е победил с туш по време на тренировките. И в такъв един момент на сладки спомени сънят го тушираше и Гошето заспиваше с щастлива усмивка на уста, като човек, който всеки ден вижда наяве своя бог. Подобно обожествяване повече никъде не срещнах, затова реших да го спомена. 
    За съжаление след време се прочу само името на Атанас Туджаров, който също беше наш съученик, а за Гошето и другите кандидати за спортна слава ще кажа: може би и те са имали успехи, за които аз, по една или друга причина, не съм бил достатъчно осведомен. Дано да е така!

Последователи