С п о м е н
Цитат от писмото:"Подплаши
коня на председателят на ТКЗС-то, той падна на земята, натърти си ребрата и
вече пет години от тогава, все още го болят". Лъже!!! С чиста съвест мога да
кажа, че конят се плашеше от плашилото, което яздеше коня, с риск да се получи
така очебийната тафтология.
Това е едната част от истината.
На магаре не се е качвал през живота си, те го покачили на този висок кон, но
да се задържиш отгоре му не е достатъчно да си "партииц", трябва да
умееш и да яздеш. Често сам си падаше от коня, като зряла круша, убрулена от
най-лекия полъх на вятъра.
Другата част на истината е, че големите момчетии от селото, които не отидоха да учат в града, до преди
създаването на ТКЗС-то, имаха какво да
правят; едни добитъка пасяха, други в кърската работа помагаха. След като им прибраха
имотите, те изведнъж се оказаха без
всякакво занимание; много свободно време и голяма скука, затова си правеха цирк
за чужда сметка. Караха нас, малките, да плашим коня на председателя, защото на
тях не им стигаше чак дотам куража. С мерак да ги наречеш нехранимайковци!
Има още една част от истината и
нямам намерение да я крия, нито да я премълчавам. И аз съм го плашил два-три
пъти, но след като баща ми научи за това нещо, набързо ми се изпариха мераците
да правя смях на другите, а после аз да отнасям упреците и наказанието. Точно
тогава се научих да задавам на глас любимия си въпрос:"А, бе вие, като сте
толкова акъллии, защо сами не подплашите коня, ами карате другите?" Основатално
запитване, но то никак не се хареса на селските умници, затова гледах да стоя
по-дълеч от тях, и в буквален, и в преносен смисъл. Притрябвали са ми такива
тарикати!
