четвъртък, 23 септември 2010 г.

Истина на части

     С п о м е н
    Цитат от писмото:"Подплаши коня на председателят на ТКЗС-то, той падна на земята, натърти си ребрата и вече пет години от тогава, все още го болят". Лъже!!! С чиста съвест мога да кажа, че конят се плашеше от плашилото, което яздеше коня, с риск да се получи така очебийната тафтология.
    Това е едната част от истината. На магаре не се е качвал през живота си, те го покачили на този висок кон, но да се задържиш отгоре му не е достатъчно да си "партииц", трябва да умееш и да яздеш. Често сам си падаше от коня, като зряла круша, убрулена от най-лекия полъх на вятъра.
    Другата част на истината е, че големите момчетии от селото,  които не отидоха да учат в града, до преди създаването на ТКЗС-то,  имаха какво да правят; едни добитъка пасяха, други в кърската  работа помагаха. След като им прибраха имотите, те изведнъж се  оказаха без всякакво занимание; много свободно време и голяма скука, затова си правеха цирк за чужда сметка. Караха нас, малките, да плашим коня на председателя, защото на тях не им стигаше чак дотам куража. С мерак да ги наречеш нехранимайковци!
    Има още една част от истината и нямам намерение да я крия, нито да я премълчавам. И аз съм го плашил два-три пъти, но след като баща ми научи за това нещо, набързо ми се изпариха мераците да правя смях на другите, а после аз да отнасям упреците и наказанието. Точно тогава се научих да задавам на глас любимия си въпрос:"А, бе вие, като сте толкова акъллии, защо сами не подплашите коня, ами карате другите?" Основатално запитване, но то никак не се хареса на селските умници, затова гледах да стоя по-дълеч от тях, и в буквален, и в преносен смисъл. Притрябвали са ми такива тарикати!

Последователи