понеделник, 20 септември 2010 г.

Занаят

    С п о м е н
    Идеята да се обучават младите хора на занаят, сама по себе си не е лоша. Това ставаше в училища за трудови резерви, така наречените У-Те-Ре-та, където за две години получаваш, ако благополучно завършиш образованието си, някакъв разряд по професията и един минимум знания по общообразователните предмети. Тук занаята се изучаваше теоретично в класните стаи, а в хлебозавода се провеждаха практическите занятия.
    С напредъка на нашите умения ни възлагаха все по-отговорни дейности и в края на първата учебна година ни предложиха, на мен и още няколко момчета, посочени от учителя ни по практика, да работим месец и половина през лятната ваканция срещу заплащане. На мен се падна фурната, която се намираше тогава на ул."Македония".
    През този кратък трудов стаж разбрах, че съм направил първата голяма грешка в живота си. Докато практиката в завода беше на закрито, никой не те вижда, че си облечен в бели работни дрехи, тук бях като на показ. И досега не мога да си обясня, защо тогава си мислех, дори бях твърдо убеден, че белите дрехи много ме излагат. Всеки, който мине покрай хлебопекарницата, те вижда, а с времето това на мен все по-малко и по-малко ми харесваше. Пораснал ли бях вече, че чувствувах неодовлетворение от периспетивата, която се очертаваше пред мен? Виждах бъдещето си потънало в брашно, тесто и хляб. Или неудобството, което започнах да изпитвам, когато ученичките от гимназията минаваха покрай прозорците на фурната, то пък откъде се взе?
    Не можех повече да крия истината от себе си; бях разлюбил занаята, който и без това много-много не харесвах. Това е! Не ми е по сърце! Да бъда близо до хляба беше мечта на моите родители, не моя, но засега нямах друг избор; бях малолетен!

Последователи