С п о м е н
Идеята да се обучават младите хора на занаят, сама по себе си не е лоша.
Това ставаше в училища за трудови резерви, така наречените У-Те-Ре-та, където
за две години получаваш, ако благополучно завършиш образованието си, някакъв
разряд по професията и един минимум знания по общообразователните предмети. Тук
занаята се изучаваше теоретично в класните стаи, а в хлебозавода се провеждаха практическите
занятия.
С
напредъка на нашите умения ни възлагаха все по-отговорни дейности и в края на
първата учебна година ни предложиха, на мен и още няколко момчета, посочени от учителя
ни по практика, да работим месец и половина през лятната ваканция срещу
заплащане. На мен се падна фурната, която се намираше тогава на
ул."Македония".
През този кратък трудов стаж разбрах, че съм направил първата голяма
грешка в живота си. Докато практиката в завода беше на закрито, никой не те
вижда, че си облечен в бели работни дрехи, тук бях като на показ. И досега не мога
да си обясня, защо тогава си мислех, дори бях твърдо убеден, че белите дрехи
много ме излагат. Всеки, който мине покрай хлебопекарницата, те вижда, а с
времето това на мен все по-малко и по-малко ми харесваше. Пораснал ли бях вече,
че чувствувах неодовлетворение от периспетивата, която се очертаваше пред мен?
Виждах бъдещето си потънало в брашно, тесто и хляб. Или неудобството, което
започнах да изпитвам, когато ученичките от гимназията минаваха покрай
прозорците на фурната, то пък откъде се взе?
Не можех повече да крия истината от себе си; бях разлюбил занаята, който
и без това много-много не харесвах. Това е! Не ми е по сърце! Да бъда близо до хляба
беше мечта на моите родители, не моя, но засега нямах друг избор; бях
малолетен!