петък, 17 септември 2010 г.

Пансион


    С п о м е н
    Ако някой не знае какво е това пансион по времето, когато пристигнах в Бургас, обяснявам съвсем накратко: там учиш, там се храниш, там спиш. Има и неудобства; рано ставаш, всеки ден по едно и също време, сам си оправяш леглото, сам си переш дрехите, сам ги гладиш . Все едно си малък войник, не козируваш, но имаш вечерна проверка.
    Тези вечерни проверки бяха рутинни и се провеждаха, за да се увери дежуржият възпитател, че всички ученици са на лице и протичаха много набързо, освен в случаите, когато сам директорът идваше да ни поднесе великите си наставления. Заставаше пред строените в две редици и онемели ученици, 120 на брой момчетии, сочеше с протегната към нас ръка от край до край по няколко пъти и подхващаше любимата си мечта:
 - Всички вие тук до един сте братовчеди на Златния зъб и Каскета, ама аз ще  ви  направя  като Тарас Шевченко и Макаренко!
    Беше облечен в брич, с ботуши, кожена винтяга и кожен каскет, традиционната униформа на съветските болшевики от КГБ, така както ги показваха по филмите. Застанал пред смълчаните редици, строг и зловещ, този наш директор дълго ни държеше на плаца и охотно ни заплашваше, че ще ни направи като Тарас Шевченко и Макаренко. Така бяхме респектирани от неговата мрачна сериозност, че не смеехме да гъкнем в негово присъствие.
    Тук трябва да кажа, че Златния зъб и Каскета не са ми братовчеди и който му е казал, че са, просто го е излъгал, но тогава си мълчах, защото те според мен бяха просто герои на народния фолклор и неговите думи не трябва да се разбират буквално. Това, което не знаех тогава, беше кои са тези прехвалени Шевченко и Макаренко, а когато все пак научих след време истината, направо се изумих; за директора ние сме били нещо като малолетни престъпници, вероятно без значение дали сме криминални или политически, той беше готов да ни превъзпитава. Представям си моите съученици, в това число и аз, всички сме станали Макаренковци и Тарас Шевченковци! Какво двулицие, едновременно си и Макаренко, и Шевченко. Луда идея, но тогава беше времето на лудите болшевики!
    По какъв начин смяташе да постигне мечтата си, представа си нямахме, но много скоро разбрахме за гениалното му хрумване; нае ни учител по пеене и два пъти в седмицата, по два часа ни учеше да пеем болшевишки революционни песни. Уникален метод! Вместо да ни натовари на камионетките и ни изпрати направо в Белене, той ни учи песни да пеем. Ние пеем "Излязла на брега катюша", а на улицата вече се пееше зловещата песен:"Джипката на Ме-Ве-Ре, ни закара в Бе-ле-не". Изборът е ваш, можеш да пееш или да не пееш; аз избрах да пея "Катюша".

Последователи