С п о м е н
Ако някой не знае какво е това пансион по времето, когато пристигнах в
Бургас, обяснявам съвсем накратко: там учиш, там се храниш, там спиш. Има и
неудобства; рано ставаш, всеки ден по едно и също време, сам си оправяш леглото,
сам си переш дрехите, сам ги гладиш . Все едно си малък войник, не козируваш,
но имаш вечерна проверка.
Тези вечерни проверки бяха рутинни и се провеждаха, за да се увери
дежуржият възпитател, че всички ученици са на лице и протичаха много набързо,
освен в случаите, когато сам директорът идваше да ни
поднесе великите си наставления. Заставаше пред строените в две редици и онемели
ученици, 120 на брой момчетии, сочеше с протегната към нас ръка от край до край по
няколко пъти и подхващаше любимата си мечта:
- Всички вие тук до един сте братовчеди на
Златния зъб и Каскета, ама аз ще ви направя като Тарас Шевченко и Макаренко!
Беше облечен в брич, с ботуши, кожена винтяга и кожен каскет,
традиционната униформа на съветските болшевики от КГБ, така както ги показваха
по филмите. Застанал пред смълчаните редици, строг и зловещ, този наш директор дълго
ни държеше на плаца и охотно ни заплашваше, че ще ни направи като Тарас
Шевченко и Макаренко. Така бяхме респектирани от неговата мрачна сериозност, че
не смеехме да гъкнем в негово присъствие.
Тук трябва да кажа, че Златния зъб и Каскета не са ми братовчеди и който
му е казал, че са, просто го е излъгал, но тогава си мълчах, защото те според
мен бяха просто герои на народния фолклор и неговите думи не трябва да се
разбират буквално. Това, което не знаех тогава, беше кои са тези прехвалени
Шевченко и Макаренко, а когато все пак научих след време истината, направо се
изумих; за директора ние сме били нещо като малолетни престъпници, вероятно без
значение дали сме криминални или политически, той беше готов да ни
превъзпитава. Представям си моите съученици, в това число и аз, всички сме
станали Макаренковци и Тарас Шевченковци! Какво двулицие, едновременно си и
Макаренко, и Шевченко. Луда идея, но тогава беше времето на лудите болшевики!
По какъв начин смяташе да постигне мечтата си, представа си нямахме, но
много скоро разбрахме за гениалното му хрумване; нае ни учител по пеене и два
пъти в седмицата, по два часа ни учеше да пеем болшевишки революционни песни.
Уникален метод! Вместо да ни натовари на камионетките и ни изпрати направо в
Белене, той ни учи песни да пеем. Ние пеем "Излязла на брега катюша",
а на улицата вече се пееше зловещата песен:"Джипката на Ме-Ве-Ре, ни
закара в Бе-ле-не". Изборът е ваш, можеш да пееш или да не пееш; аз избрах
да пея "Катюша".