четвъртък, 16 септември 2010 г.

Пристигам!


    С п о м е н
    Пристигнах последен от всички резерви, ако е имало още един кандидат, щях да се размина с това училище и с много от нещата, които впоследствие се случиха и промениха живота ми до такава степен, че често се чудех аз ли съм това или не съм аз.
    Когато стигнах до адреса на училището, което се намираше на улица "Републиканска", където подадохме документите си, научих, че е преместено в една наскоро  освободена от войниците  казарма, на  разстояние половин километър от брега на морето, близо до пътя за Поморие. Така се оказахме съседи на една телена ограда с истинската казарма, където вместо ученици имаше войници, две мрачни едноетажни сгради, от които едната щеше да бъде от сега нататък мой дом и мое училище едновременно.
    Още първите дни ми стана ясно, че мисията ми на догонващ знаещите гражданчета пропада безславно поради липса на такива; нямаше нито един ученик от Бургас, само момчета от близки и дълечни села, нещо което не правеше впечатление на другите, но мен много ме озадачи. Като че ли някой беше направил специален подбор, но по какви критерии беше правена селекцията, все още не можех да разбера, а пък и не беше нужно. Отговорът на въпроса нямаше да промени нищо от действителността, само би бил допълнително затормозяващ фактор в така новата и непозната за мен обстановка. А тя изискваше от мен и моите съученици само едно нещо – стриктно да се спазва Правилника за вътрешния ред. Този правилник беше задължителен и безкомпромисен за обитателите на пансиона, както Конституцията е задължителна за пълнолетното население на всяка държава.

    Кратък коментар
    Държавата, в лицето на училищното ръководство, директор, преподаватели и възпитатели беше поело моралното задължение към нашите родители, а и към нас самите, да ни научат на занаят, да се грижат за нашето физическо и психическо здраве и когато завършим обучението си, да излезем оттам подготвени за трудностите на живота. И ако тогава Правилникът за вътрешния ред ми се е струвал прекалено строг и несправедлив, то след време аз самият станах привърженик на строгите и ясни правила, стига те да важат еднакво за всички.

Последователи