вторник, 2 март 2010 г.

Второ отделение


     С п о м е н
    Когато минах във второ отделение, там сварих една наша съседка, която повтаряше годината.
    Една вечер след родителска среща, бащата на тази ученичка, Зелен-Колюв Вълчо и моят баща се прибирали заедно. Вълчо мълчаливо вървял, нещо не бил доволен, обърнал се към баща ми и на един дъх изрекъл:
 - Твоят син може много да го хвалят, ама от него няма да стане нищо, а пък моята дъщеря ще стане началник!
  Баща ми попитал:
 - Защо така, бе Вълчо?
 - Защото аз съм партииц, а пък ти не си! - отсякъл бащата на бъдещата началничка.
    Макар че бях толкова малък, баща ми споделяше някои неща с мен; на кого да се оплаче като не е "партииц". А за Вълчо какво да кажа? Потурите си не можеше като хората да завърже, но раздаваше началнически длъжности и както беше тогава практиката им, първо дъщеря си "уреди".
    След като потрети второ отделение, изгубех тази особа от погледа си и не знам дали стана началничка.
    Аз станах нещо много по-голямо от някакъв си комунистически началник; станах     КИРИЛ   МАРКОВ.

Последователи