С п о м е н
Когато минах във второ отделение, там
сварих една наша съседка, която повтаряше годината.
Една вечер след родителска среща, бащата на
тази ученичка, Зелен-Колюв Вълчо и моят баща се прибирали заедно. Вълчо
мълчаливо вървял, нещо не бил доволен, обърнал се към баща ми и на един дъх
изрекъл:
- Твоят син може много да го хвалят, ама от
него няма да стане нищо, а пък моята дъщеря ще стане началник!
Баща ми попитал:
- Защо така, бе
Вълчо?
- Защото аз съм
партииц, а пък ти не си! - отсякъл бащата на бъдещата началничка.
Макар че бях толкова малък, баща ми
споделяше някои неща с мен; на кого да се оплаче като не е "партииц".
А за Вълчо какво да кажа? Потурите си не можеше като хората да завърже, но
раздаваше началнически длъжности и както беше тогава практиката им, първо
дъщеря си "уреди".
След като потрети второ отделение, изгубех
тази особа от погледа си и не знам дали стана началничка.
Аз станах нещо много по-голямо
от някакъв си комунистически началник; станах КИРИЛ
МАРКОВ.
