вторник, 16 март 2010 г.

Песен


    С п о м е н
    Войната свършила и баща ми си дошъл жив и здрав. Дали това е било поводът, не знам, но една вечер пийнал в кръчмата. Като си тръгнал, се сетил за войниклъка, замарширувал и диктувал: леви-десни, леви-десни. Песента сама дошла в устата му и той запял с пълен глас, така както е пеел българският войник, когато е атакувал:"Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена", леви, десни и така, докато стигнал у дома.
    Сутринта викат нощния певец в селсъвета. Питат го:
 - Христо, ти снощи коя песен пя?
    Няма как, трябва да се отговаря:
 - Ами-и,"Шуми Марица".
 - Ти не знаеш ли, че тази песен е забранена?
 - Почерпан бях - опитвал се да се оправдава баща ми.
 - Почерпан-непочерпан, ако още веднаж те чуем да пееш забранени песни, прави си сметката - заканили се селските тахтаби /така на село наричаме дървениците/.
    Баща ми спря да пее в селото, но щом тръгнехме по къра, я на нива, я на лозе, запяваше друга песен, провлачена и тъжна:
        "Ти ли си мале три годин клела, три годин клела, болен гледала.
         Та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази.
         Бащино ли съм пропил имане. Тебе ли покрих с дълбоки рани.
         Та мойта младост още зелена, съхне и вехне люто ранена."
    Един ден,след като си изпя любимата песен, му викам:
 - Тате, тази песен не е забранена, можеш да я пееш и в селото.
 - Това, което за другите е разрешено, за нас може да се окаже,че не е - опитва се нещо да ми обясни, но не знае как да ми го каже.
 - Защо бе, тате, за другите да може, а за нас да не може? Ние не сме ли като другите? - искам да знам, макар че и сам се досещам.
 - Малък си още, като пораснеш, всичко ще разбереш - поти се баща ми, клати глава и се чуди какво да ми отговори.
    Малък съм, ама друг път. Това, което криеше от мен, аз отдавна го знаех. Бяхме с майка ми в града и когато минахме покрай една сграда, тя заплака.
 - Защо плачеш, мамо? - питам, ама и на мен очите ми се насълзяват.
 - В тази къща комунистите убиха дядо ти - каза тя и още по-силно заплака.
   Това се опитваше да премълчи баща ми. Пееше любимата ни песен /тя стана и моя любима песен/ само извън селото и беше спокоен; между птиците в клоните на дърветата и зайците в полето предатели няма.

Последователи