С п о м е н
Войната свършила и баща ми си дошъл жив и
здрав. Дали това е било поводът, не знам, но една вечер пийнал в кръчмата. Като
си тръгнал, се сетил за войниклъка, замарширувал и диктувал: леви-десни,
леви-десни. Песента сама дошла в устата му и той запял с пълен глас, така както
е пеел българският войник, когато е атакувал:"Шуми Марица окървавена,
плаче вдовица люто ранена", леви, десни и така, докато стигнал у дома.
Сутринта викат
нощния певец в селсъвета. Питат го:
- Христо, ти снощи
коя песен пя?
Няма как, трябва
да се отговаря:
- Ами-и,"Шуми
Марица".
- Ти не знаеш ли, че
тази песен е забранена?
- Почерпан бях -
опитвал се да се оправдава баща ми.
- Почерпан-непочерпан, ако още веднаж те чуем
да пееш забранени песни, прави си сметката - заканили се селските тахтаби /така
на село наричаме дървениците/.
Баща ми спря да пее в селото, но щом
тръгнехме по къра, я на нива, я на лозе, запяваше друга песен, провлачена и
тъжна:
"Ти ли си
мале три годин клела, три годин клела, болен гледала.
Та скитник
ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази.
Бащино ли съм
пропил имане. Тебе ли покрих с дълбоки рани.
Та мойта
младост още зелена, съхне и вехне люто ранена."
Един ден,след като
си изпя любимата песен, му викам:
- Тате, тази песен не
е забранена, можеш да я пееш и в селото.
- Това, което за другите е разрешено, за нас
може да се окаже,че не е - опитва се нещо да ми обясни, но не знае как да ми го
каже.
- Защо бе, тате, за другите да може, а за нас
да не може? Ние не сме ли като другите? - искам да знам, макар че и сам се
досещам.
- Малък си още, като пораснеш, всичко ще
разбереш - поти се баща ми, клати глава и се чуди какво да ми отговори.
Малък съм, ама
друг път. Това, което криеше от мен, аз отдавна го знаех. Бяхме с майка ми в
града и когато минахме покрай една сграда, тя заплака.
- Защо плачеш, мамо?
- питам, ама и на мен очите ми се насълзяват.
- В тази къща
комунистите убиха дядо ти - каза тя и още по-силно заплака.
Това се опитваше да премълчи баща ми. Пееше
любимата ни песен /тя стана и моя любима песен/ само извън селото и беше
спокоен; между птиците в клоните на дърветата и зайците в полето предатели
няма.