сряда, 17 март 2010 г.

Запознайте се, Ондатра!

    С п о м е н
    Реката, която тече между Бакаджика и селото, беше нашето риболовно царство. Заедно с Цветиния Георги, щом дойдеше лятото, тръгвахме по реката да ловим риба на ръце. То какви ли риби имаше; само кротуша и щипок, но това беше достатъчно да газим по цял ден из вировете. Вир е силно казана дума, но не подхожда да го наречеш и локва, защото все пак водата се движи, макар и много бавно. Бъркахме около камъните във водата, където най-често се криеха кротушите или скубехме тревата по брега на реката, изхвърляхме я на сушата заедно с тинята и чакахме щипоците да се измъкнат от нея и се опитат да стигнат водата.
    Добрият целодневен улов бяха десетина рибки на човек, а за грамажа да не говорим, все пак разказваме рибарска история, а там изкушението за преуваличаване на истината,
както знаем, е твърде голямо.
    Колкото по-големи растяхме, толкова по надолу по течението на реката се спускахме, докато стигнахме до мястото, където двете реки се събираха. Нивото на водата се покачи, а вировете вече стигаха до колената ни и тук открихме още един начин на ловене; бъркахме в подмолите и изваждахме оттам така добре укрилите се и нищо неподозиращи кротушки. Много често изваждахме и криви раци, те разтваряха големите си щипки и се опитваха да се освободят. Бяха много интересни и издаваха някаква специфична миризма.
    Един ден, бъркайки в подмолите за кротуши, нещо така жестоко ме захапа, че моментално извадих ръката си от водата. На пръста ми висеше някакво странно мишле,
което цирикаше, но не се пускаше. Изскочихме набързо на брега, но малкото животинче се беше разярило и не искаше да се отказва от борбата.
    Направо ви казвам, то спечели победата; никога повече не посмях да бърках в подмоли, макар че продължихме да ловим риби на ръка. След много години разбрах, че това странно мишле се нарича ондатра, но това име не прави зъбите му по-малко остри!

Последователи